Антон Терзиев, Raw Cuts, object, dried pork, steel, various sizes, 2019

 

Ти забелязал ли си
Че понякога докато гледаш
Фешън Ти Ви
И наричаш майката на детето си
Най-тъпа и грозна жена
Това вече няма значение.

 

Автентично живея
На хълма
Всеки ден избор
Отдолу или отгоре
Да мина

 

Брилянтно точна
Си отпих от чашата
Колкото ми се полагаше
А най-красивият кошмар
Е споделеният
И нокътът върху стъклото-
Обетована земя
Обменяше цивилизации

 

Разхождам се с едни
Неносени от две години
Боксерки във чантата
Идеята е
Да ги метна в Перловска
През рамо
Но аз се притеснявам
Ако се заклещят някъде
В Орландовци
При Гробищата
Напролет да не цъфнат

 

Коледни лампички
Светлинни лъчове
И
Маслини на грил
Успях да купя
Разплаках се
От твърде силната емоция
Сега не искам да се прибера
Децата казаха по телефона:
„Забравяш твърде бързо,мамо“

 

Най-обичам
Екзалтираното неравновесие
В природата
Група лелички
Се наричат гальовно момичета
Единаци бели старци
Говорят за младо и сочно

 

2020 не можа
Да свърши света
А толкова искахме
2022 пак чакаме
Фейсбук да свърши
За да бъдем отново
Начисто с мъжът си
Зеницата ни свива
През опушено стъкло
Като при Затъмнение
И никога няма достатъчно
Чудеса

 

Може да съм никоя
Но на мен овулацията
Ми е дала само Поезия
А вие я преглъщате
Със аспирин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.