Въпросите зададе:
Боряна Владимирова, научен сътрудник в Института за литература към БАН.
1. От какво значение беше за Вас в произведенията Ви да има цитати, които диалогизират с произведения от българската класика?
Писал съм статии за Пенчо Славейков и студия за Яворов. Една от книгите ми се казваше На острова на копрофилите, алюзия с Островът на блажените.
Примерно, направих ремикс с героя на Алеко бай Ганьо и Финеган на Джойс – Финеганю. Имах комичен инцидент с македонски писател и преводач на Елиът и Паунд. Бях написал, че единствения български израз, който Джойс е употребил, е Народно събрание. Македонецът ме репликира, че това са цигарите Парламент. Може да се провери кой е прав.
2. С кои свои неологизми се гордеете най-много?
Подиграваха ме, че копирам Джойс. Появи се фейлетон в Стършел, че подражавам на гръцки поети. Това е нещо, което не се знае, но съм учил новогръцки, Стефан Гечев бе предложил да ме пратят в Гърция за да стана преводач, но това нямаше как да се случи – имах досие в Държавна сигурност още като студент.
По-късно се опитах да въведа жаргона Лакан/Жижек, без успех. И досега нямаме подходящ контекст за това, особено като гледам какво издават в съседните държави.
Българското книгоиздаване продължава да е в окаяно състояние.
3. Как бихте определили отношението към езика в поезията си?
Откровено пишех лингвистична поезия, изучавах лингвистика, митология, психоанализа съвсем съзнателно.
4. Към кои литературни общности принадлежахте през 80-те и 90-те години?
Бил съм за кратко член на Писателския съюз, после ме записаха в Сдружение на българските писатели, което не функционира, доколкото зная. По мое време имаше само едно поколение – априлското. Ние не се идентифицирахме като поколение, дори не се срещахме помежду си. В предговора към сборника Последните поети на 80-те Иван Теофилов написа, че аз всъщност съм бил встрани.
5. Каква е причината представители на Вашето поколение да се насочат към образа на сънищата в стиховете си?
Ониризмът има традиция, примерно вещите блянове на Пенчо Славейков, до будистките и психоаналитически влияния, за които тогава нямаше нищо преведено, вкарване на реминисценции от чужди култури, пародийни пастиши, много цитатна работа – част от всичко това бе въведено от поколението на 80-те. Ние бяхме по-образовани, знаехме чужди езици, това ни се признаваше, макар и с ирония.
6. Какви бяха причините за спирането на книги на хора от Вашето поколение?
Редакторите на ниско равнище бяха оторизирани да ги спират, иначе щяха да бъдат уволнени – имаше такива случаи. Гледат те се мръсни погледи, които казваха – защо ми причиняваш това? От само себе си се разбираше какво може да мине и какво не – това бе институциалното несъзнавано на епохата.
7. Кои бяха модните образи в поезията на творците от поколението на 80-те?
Модата бе партийна и комсомолска, изключенията биваха зачерквани или подминавани.
Същото е и сега, ако не си на пазара, ти си никой. Пазарните правила заместват цензурата с непринудителна дискриминация. Не пишеш което се харесва на теб, а според усреднените стойности на пазара. Стилът не е в писателя, а в тези, към които той се обръща. А публиката е съсирено нищо, и тогава не е чудно, че я засипват с боклуци.
8. Вестоносец на какво е поезията на творците от поколението на 80-те?
Вестоносците в древността с татуирано на темето послание са ги убивали, след като бъде разчетено, ние оцеляхме, посланията ни са невалидни.
9. Каква е ролята на мита в поезията на Вашето поколение?
Ползвал съм много митология, по това време това беше нещо като новост за тукашната ситуация. Но се разбираше превратно. Обвиняваха ме в плагиатство. Държеше се на автентична самородна поезия, изцяло в българския идиом, останалото се смяташе за западно влияние, постмодернизмът бе охулван още преди да пристигне. Някой бе подхвърлил, че пиша интерпретирана поезия – сигурно е искал да каже рефлексивна. Такива бяха разбиранията тогава. Младите след нас мърмореха, че нищо не сме им оставили, но и те не създадоха прилична контра-култура, а се конформираха около определени кръгове и фондации. Повториха поколенчески грехове, които скоро ще лъснат – завръщането на изтласканото наистина си отмъщава.
10. Каква е ролята на телесността в поезията Ви?
Тялото е антидот на структуралистките теории, Лакан акцентира върху наслаждението, единствената субстанция в психоанализата, която всъщност е преформираното фройдисткото либидо. Но при тоталитаризма на мода бе витална поезия, партийно-войнствена, псевдо-интимна – това сигурно вече е изследвано.
Безпокойствата около пола и неговата идентичност, джендър проблемите изобщо не бяха проникнали тук, а и сега на това се гледа с лошо око.
Но още по-голям проблем е кибер-виртуалното тяло, включено в когнитивните асемблажи заедно с машините, животните и космическите компоненти – има космо-военни формации, защо да няма космическо тяло, нали Ницше казваше – бъди космически. Ще бъдем изместени от репликанти, допелгенгери, клонинги. Ние и сега сме такива – клонинги на Реалното съгласно Ларуел. Навлизаме в кибер-епоха като неопределените животни на Ницше. И все така не се знае какво може тялото.
11. Разкажете повече за състоянието на самиздатската дейност през 80-те и 90-те години.
Прекалено маргинално, за да има ефект, на фона на смазващ конформизъм, който е по-интересен за изследване. Но в новия милениум след появата на социалните мрежи се получи друго завръщане на изтласканото – самиздатът се появи отново в преиначена, тоест истинска форма – всеки може да пише и изкаже мнение, при това моментално във Фейсбук, например, тази подслушвана сталинска комуналка с обща кухня и тоалетна, или някъде другаде в социалните мрежи. После това се превърна в бизнес и дори породи нови професии. Лично аз имам уеблог, където съм публикувал към хиляда страници, невлезли в аналогови книги, защото не го смятам за необходимо. И примерно, ако сега си позволите да редактирате този текст, ще го публикувам в оригиналния вариант.
12. Кои са най-важните манифестни текстове, създадени от творци от Вашето поколение?
Не мога да определя, повечето книги бяха издадени около самата повратна точка на 1989, ние бяхме междинно поколение в буквалния смисъл, със сбъркана дестинация, и слава богу.
13. Какви бяха очакванията на Вашето поколение за бъдещето? Кои от тях се сбъднаха и кои не?
Неясни очаквания, събитието е собственото си очакване, но то е безконтактно, а в българския случай от 1989 събитието бе модификация с по-силна интензивност, но не и събитие, защото то би ни отменило радикално, само че ние сме още тук, постсъбитийни субекти.
Златомир Златанов
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X
