Десислава Валентинова – Путляк

Петко Дурмана, „Двоен портрет #3 – Цар Бомба” (Путин и бомбата)

 

Мухльо

Стара ограда
Стар зид
Старо
Руска боя

Дървен град
Под петолъчка
От дърво
И по краката й
Глина

Мухльо.

 

Ядрени кукли

Когато бяхме деца
И течеше процесът
На Разоръжаване
Много ясно го помня
Министър беше пътувал
Далече, в чужбина
Подписвал декрет
Наш заместник-външен
Истински министър
Във времето
На Врашавския договор

А аз, все пак, си бях дете
Не гледах телевизия
Имах и две кукли
Бяла и кафява
Изпратени
От Източен Берлин
На мама от съученичка
Подарък
Лично за мен
И двете, хубаво
Облечени
Кафявата кукла
Със кафява рокля
С бели кантове
Къпех я в смазката
От Запорожеца
На вуйчо
Нали така е логично
Кафявата –
В кафявата вода
Като в приказките
Бялата я хвърлях
На земята:
„Гадна германка!“
„Хитлерка!“
Логика,
Та дрънка!

Години по-късно
Разбрала
Всичко
И страдала
Мой преподавател
Стана
Онзи,
Ядреният министър
От време на Разоръжаването
Доста остарял
Но мил
Добър, учен
Направих му портрет

И днес съм си такава
Не се харесвам
На простака
Харесвам
На народа!

 

Путляк

На изгубената украинка Искра

Някои вярват, че Бог е жена
Аз не разбирам вземането
Винаги съм чувствала вина
Когато нещо взимам
А, за да дам, понякога отивам
Чак до панелния блок
На баба Искра, каня я
Да я догледаме със мойта баба
Искра ми крещи, потомка е
На украински бежанец от 17-та
Миналия век… Без внуци
„Leave me alone!“…
Искра и английски
Но страда. Самота…
Без Райна, дъщеря си
А Райна е в Швейцария
Рашка й казват в квартала
Забогатяла там, далече
Аз бих й дала правото на автор
Ако ми кажеше поне
Когато идва в България
В кой дом е майка й
Не иска Рашка да си спомни
Че таткото на баба Искра
Е бягал тука от Украйна
И станал мелничар край Варна
Да помни бедността. Страха…
Но, Бог вижда
И Бог води
Бог не е Путляк.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Владимир Сабоурин – Никога нацистка Русия тук

Росен Тошев, Иди на…

 

Признавам си: подцених българската русофилия.

Не че не забелязвах пряката й връзка с това да си бесепар, възрожденец и т.п.

Но не съм предполагал, че тази русофилия може да оцелее след нападението срещу Украйна.

Оцеля ergo българската русофилия е съучастничество във военно престъпление с тенденция за прерастване в престъпление против човечността.

Още веднъж: българската русофилия е съучастничество в престъпление.

Българските русофили са съучастници на военнопрестъпници.

Най-малкото, което мога да направя, е да ви блокирам.

Ако случайно сте много талантливи поети или бивши мои студентки, може само да ви разфрендя.

Но това не означава, че не сте съучастници на военнопрестъпници.

 

1. Кой кого е нападнал.

2. Кой се сражава за свободата си и Родината като гарант на собствената, неотчуждимо собствената форма на свобода.

3. Кой е великанът, огромният филистимянин Голиат.

4. Кой е детето, борещо се за еманципация от старостта и фараонската долина на смъртната сянка.

5. Липсата на простота в ситуация на вземане на решение е от Лукавия.

6. Избягването да направиш избор води до преддверието на Ада.

 

Днес бях на кино с дъщеря ми.

Обичайното през уикендите и празничните дни, нищо особено, мола, слаб филм.

Купувах пуканки и изведнъж се почувствах гражданин на свободния свят.

Никога нацистка Русия тук.

 

Вчера минах покрай сградата на телефонната станция на Оборище. Беше полуразрушена, отделни стени стърчаха без покрив в нищото, два багера ровеха из вътрешностите.
 
Гледката беше призрачна, на една пряка от Френското посолство, до скъпите ресторанти и наблюдаващите разрушението буржоа.
 
Това ли иска Западът?
 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Владимир Сабоурин – Сънувах, че посещавам Пушкин в Болдино

Росен Тошев, Z

 

Сънувах, че посещавам Пушкин в Болдино по време на карантината. Знам, че това е рисковано, той също го знае, но се разбираме да нарушим социалната изолация по взаимно съгласие и спазвайки стриктно границите на поезията и съня. В руското училище ме научиха на дисциплина и имам афроамериканска кръв, побързвам да кажа, и аз не знам защо, като уводни думи. Ах, скъпи приятелю, отвръща той, както царизмът, така и политическата коректност са неудачни институции. Но добре, че предварително ме уведомявате за това, Вашите сънародници обикновено декларират, че са русофили или русофоби, когато вече е късно разговорът да бъде избегнат.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Владимир Сабоурин – Народът богоносец опразва Икеа

Росен Тошев, Иди на…

 

Народът богоносец опразва икея
Народът богоносец опразва банкоматите
Народът богоносец опразва опразнените молове

Народът богоносец хваща последните самолети
Народът богоносец обръща парите си трескаво в долари
Народът богоносец седи за последно в макдоналдс

Народът богоносец обича съседите си
Народът богоносец освобождава съседите си
Народът богоносец го посрещат с хляб и сол

Народът богоносец поляга в чернозема на братските народи
Народът богоносец иска да бъде обичан от братските народи
Народът богоносец бомбардира братските народи

Народът богоносец хваща последните самолети
Народът богоносец освобождава съседите си
Народът богоносец опразва икея.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април 2022

Росен Тошев, Путин в сърцата ни V, 2019 г., 120х80 см, c-print, хартия

 

 24 ФЕВРУАРИ

Тарас Шевченко – Дали са съдбата и пленничество (1.04.2022)
Алла Горбунова – Втори септемврийски гълъбарник (3.04.2022)
Из Досието на Хитлер (2.04.2022)

 

IN MEMORIAM

Любомир Милчев (1963-2022): юмручното право на несвободата и свободата (1.04.2022)

 

МАНИФЕСТ

Нацистка Русия трябва да бъде разрушена (2.04.2022)

 

СЛАВА УКРАÏНI!

Десислава Валентинова – Путляк (1.04.2022)
Ваня Вълкова – Тишина (5.04.2022)
Владимир Сабоурин – Народът богоносец опразва Икеа (8.04.2022)
Добринка Корчева – Пъпките се разпукват (5.04.2022)
Дора Радева – Война (2.04.2022)
Елефтер Арнаудов – Ти роб ли си или човек? (6.04.2022)
Здравка Шейретова – Моята азбука на войната (7.04.2022)
Илиян Семов – Наследство (2.04.2022)
Катя Герова – Аз познавам един войник (3.04.2022)
Кристиян Герчев – Повечето деца на Украйна (7.04.2022)
Мариян Гоцев – Сгради на насилие (3.04.2022)
Милена Бакалова – По случай осми март (9.04.2022)
Петър Пейчев-Щурмана – Баналният глупак е ариец (2.04.2022)
Рени Васева – Войната нахлу (1.04.2022)
Росилина Хесапчиева – Смъртта е близо (2.04.2022)
Светла Караянева – Всеки е дошъл отнякъде (9.04.2022)
Христина Василева – Royal Gala (5.04.2022)
Янко Велков-Янец – Танкист съм (7.04.2022)
Ясен Тошев – Военният ден на един безучастен слушател (8.04.2022)

 

ОБЩЕСТВО

Алла Горбунова – Попитаха ме (1.04.2022)
Борислава Мечева – Войната на Путин ще свърши (5.04.2022)
Владимир Сабоурин – Никога нацистка Русия тук (5.04.2022)
Дечка Чавдарова – По Първи канал (6.04.2022)
Емил Андреев – Рядко, много рядко рядко пиша тук (3.04.2022)
Златомир Златанов – Означаващи и снаряди (8.04.2022)
RapisGames – Завиждам на мама (2.04.2022)
Стефан Кисьов – Аз разбирам болките (7.04.2022)

 

ПОЕЗИЯ

Бояна Делчева – Мартириум (5.04.2022)
Велина Караиванова – Когато всичко свърши (1.04.2022)
Венелин Бараков – Война (8.04.2022)
Гордан Изметов – Олио (2.04.2022)
Евгени Петров – Класната (3.04.2022)
Лора Бранева – Други паралелни вселени (7.04.2022)
Роланд Орчик – Турбо фолк (8.04.2022)
Татяна Йотова – Заключено време (6.04.2022)

 

VISUAL ARTS

Стиф Лазаров – Shadow Archive (3.04.2022)
Християн Вачков – Social Harmony (8.04.2022)

 

КРИТИКА

Владимир Сабоурин – Достоевски 200: Константинопол трябва да бъде наш (6.04.2022)

 

ПРОЗА

Иво Марков – И докато ги гледах, се заклех (1.04.2022)
Владимир Сабоурин – Слава на Героите (9.04.2022)
Георги Белев – Мечката (9.04.2022)

 

ПРЕПРОЧЕТЕНО

Христо Смирненски / Hristo Smirnenski – Да бъде ден! / ¡Que haya día! (8.04.2022)
Владимир Сабоурин – Сънувах, че посещавам Пушкин в Болдино (9.04.2022)

 

Петко Дурмана, „Двоен портрет #3 – Цар Бомба” (Путин и бомбата)

 
Броят представя художниците Петко Дурмана и Росен Тошев

 

Списание „Нова социална поезия“, ISSN 2603-543X

 

Извънреден априлски брой на сп. „Нова социална поезия“

 
 
 
Скъпи съмишленици,
 
решихме да направим извънреден априлски брой на сп. Нова социална поезия, посветен на войната на Русия срещу Украйна.
 
Можете да изпращате предложенията си за броя на редакторите Ваня Вълкова, Ventsislav Nikolaev Arnaoudov, Vladimir Sabourín, Ioanna Zlateva, Katya Gerova, Марко Видал.
 
Слава на Украйна!
 

списание „Нова социална поезия“, ISSN 2603-543X

 

Владимир Сабоурин – Подцених българската русофилия

Антон Терзиев, This author has a certificate of correct author / Този автор… (3-5), фотография, принт, вариращи размери, 2016

 

Признавам си: подцених българската русофилия.
 
Не че не забелязвах пряката й връзка с това да си бесепар, възрожденец и т.п.
 
Но не съм предполагал, че тази русофилия може да оцелее след нападението срещу Украйна.
 
Оцеля ergo българската русофилия е съучастничество във военно престъпление с тенденция за прерастване в престъпление против човечността.
 
Още веднъж: българската русофилия е съучастничество в престъпление.
 
Българските русофили са съучастници на военнопрестъпници.
 
Най-малкото, което мога да направя, е да ви блокирам.
 
Ако случайно сте много талантливи поети или бивши мои студентки, може само да ви разфрендя.
 
Но това не означава, че не сте съучастници на военнопрестъпници.
 
 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Русистът Дечка Чавдарова за войната срещу Украйна

Антон Терзиев, I See Myself As What I Always Wanted To Be / Виждам се такава каквато винаги съм искала да бъда, oil on canvas, 140 x 195 cm, 2021

 

Отново мазохистично пуснах за няколко минути вчера руската телевизия. Продължавам да се изумявам от мисленето на путинските пропагандисти! Светът трябва да знае с какво си има работа – това са машини, които са запрограмирани да изричат лозунги. Сергей Кургинян (театрален режисьор, който би следвало да бъде интелектуалец – негов спектакъл по „Борис Годунов“ на Пушкин гледах през 1989 г.), възкликна: „Кое не е демократично в Русия?“ И то с усмивка и с „искрено“ учудване! Това се казва когато за изразяване на друго мнение освен официалното те заплашва затвор, когато спират Фейсбук и Туитър, когато арестуват протестиращи, когато забраняват дружеството „Мемориал“ и т. н.! Друг някакъв агитатор каза, че изолацията на Русия няма никакво значение, че не ги интересува какво мислят хората по света, че всичко могат да правят сами! Към това може да се добави и позицията на Никита Михалков. Жал ми е за мислещите хора в Русия, за моите колеги, които няма да могат да общуват нормално с другите! Обръщам се към тях: Мы не отвернулись от Вас, друзья! Желаю Вам сил!

А сега нещо за реакциите в България. Въпреки че си давам сметка за митологизацията на Русия в нашата култура, не мога да разбера как може да излезеш на площада и да защитаваш агресора! Все едно, когато бият някого, да си на страната на побойника! Учудва ме и ме възмущава и още нещо: нашият прагматизъм, който стига до егоизъм. Днес някаква зрителка пита участниците в разговор по телевизията „Защо ни занимавате с Путин? Трябва да говорите за цените!“. Тоест, ако убиват съседа ти и той вика за помощ, първо ще си помислиш за цената на бензина! Но да оставим някаква анонимна зрителка – Ваня Григорова от синдикатите каза „Стига сме плакали на чужд гроб!“. Успокоява ме само информацията за жестовете на много хора, които помагат! Дано те да са мнозинство!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Тед Хюз – Козодой

Антон Терзиев, This author has a certificate of correct author / Този автор… (1-5), фотография, принт, вариращи размери, 2016

 

Кокиче

Земното кълбо сега се сви
около притихналото зимуващо сърце на мишка.
Невестулка и врана, сякаш отлети от месинг,
се движат в мрака навън
лишени от здрав разум ,
с другите смърти. И то преследва целите си,
брутални като звездите този месец,
бледата му глава тежи като метал.

 

Котаракът на Естер

По цял ден котаракът се протяга, опънат
като стара рошава рогозка, стиснал очи и уста.
Чести битки и съпруги очите
му са дpали и очукали главата.
Като купчина старо въже и желязо
спи до синкав здрач. После пак се пръква,
очите му, зелени изумруди: прозява се дълбоко и червено,
зъбите му, остри шишове, светкат.
Котарак напада някога рицар на кон ,
и стиска врата му като заклещен в капан
а рицарят язди и отбива нокти и зъби.
И след стотици години петното там стои,
на камъка, където пада, умъртвен от котарака:
Това се случи в Барнбъроу. Котаракът още
изкормя скришом някое и друго куче,
и ще откъсне главата на глупавата ти кокошка.
Неубиваем е. От бясно куче,
от изстрел в упор, кожата си
отървава и цял остава когато
на гробището блудства
под пълната луна. Подскача и леко
стъпва по съня, умът му е в луната
и нощем над кръглия ни свят,
над покривите, викът и очите му скитат.

 

Мисълта-лисица

Представям си гората в миг полунощен :
и нещо друго живо има
освен часовника самотен
и този празен лист, по който пръстите ми сноват.

От прозореца и звезда не виждам:
нещо по-близо но
по-дълбоко в мрака
прониква в самотата :

Студен и лек като тъмен сняг
лисичи нос докосва клон и лист ;
слугуват две очи на ритъм, който
отново и отново

оставя отчетливи следи в снега
между дървесата и куца сянка предпазливо
около пън се помайва, а в кухина
на тяло, смело просеките

прекосило, едно око зелено
все по-отворено и по-дълбоко,
бляскаво и втренчено ,
погълнато от работата си,

внезапно разнася остра лисича воня,
и влиза в тъмната хралупа на главата.
Прозорецът е все тъй беззвезден; часовникът тиктака,
страницата е готова.

 

Козодой

Дървото дебне на колене.
Мъртъв клон се прицелва в лъч последен.
Присмехулкото е телескопичен.
Побягналото слънце
потреперва, пронизват го
крила от пепел.
Луната, с лунните си пеперуди, пропада
в лицето на птица.
Звезди засияват
от дрезгавия и повик,
и луноедът, хлад усетил,
се прозява в зората
и заспива кората.

Превод от английски Христина Керанова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X