Росен Тошев, Иди на…
Аз разбирам болките на българските путинисти, и искам да ги уверя, че част от мен, една наистина не особено голяма част, им съчувства. Защото знам колко е тежко да виждаш, как обектът на твоето обожание, бившият, обвит с романтика, чар, мистика офицер от КГБ, превърнал се в президент четвърти /или пети?/ мандат, сега е наричан военнопрестъпник, убиец, хейло, путлер и т.н. Тежко е, наистина, мъчително. Та той, според тия български путинисти, е една възвишена, отдадена на великата славянска, православна идея душа. Един полу-бог, светец, ангел на доброто и лошо, който като един свети Георги биещ се срещу змея, се бори с атомните заплахи, спасява майка-русия и т.н. А целият, лош, глупав, джендърски, наркомански, капиталистически свят сега е срещу него, нашия Володя! Мъка, мъка, путинофилска! Няма ли край тоя кошмар?
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X