Петко Дурмана, Дете 39/31
Двата звяра
когато бяхме млади майки
всички съветници наоколо
и сменяхме пелени
в най-тихата стая
и разговаряхме за
по-природосъобразен живот
лудите халюцинираха
и танцуваха под звездите
при нас седеше единият звяр
другият беше отвън при тях
разделени за да не се сбият
тогава отворих вратата
и всички извикаха нееее
хванах го в последния момент
за нашийника и усетих
животинската му сила
как ме дръпна в устрема си да разкъсва
да пази територии да доминира
но аз го задържах
за няколко секунди
Какво толкова се вълнуваш ме питаш
войни има и е имало винаги
да се радваме че не са близо
Ти не знаеш войната отдавна
вече не само е близо а е влязла в мене
Още мама ме подготвяше
със сълзите си без да знам
докато татко изхарчваше всички пари
за лалета за паметника на ленин
И сега вече разбирам войната бушува вътре
и колкото и да я отричам не мога
да погледна света без да мисля за нея
Не мога да говоря за друго без да знам, че
мъжете не бягат за да посрещнат с телата си злото
Не мога да говоря за друго без да виждам
тревогата и умората по лицата на скрити
в мазета, тунели и подземия хора
Аз съм те
Аз съм жената, която хвърли трескаво в куфара
чифт обувки два пуловера и издъхна
надупчена от куршуми на улицата
Аз съм тя
Покрита с платно по което попива кръвта
и в същото време се гледам на първа страница
в супера на щанда за вестници
и не искам да вярвам
безсилието страшно души ме за гърлото
От него ли се ражда бог?
И веднага се питам
да купя ли за всеки случай повече ориз и брашно?
Какво друго остава да бъда – войник или жертва
Имам ли избор или войната
вече ни е разпределила
хора муниции вода дрехи храна
всичко на порции всичко на свършване
до незнайно кога
Затова не ме питай защо се вълнувам
Вече е моя тази омразна война
сребърното кръстче
почерня
сребъната котва
почерня
знак че са от истинско сребро
само сърцето пази спомена
за блясъка
но блясъкът вече няма власт над мен
Не Не Не
Безмозъчна
Глупава дипломирана психоложке
Която разпространява тъпи мемове
На войници приклекнали зад детски колички
И знаменца в които мъжете се кълнат
И твърдиш че вярваш в това
Опростено плакатно изображение
Че си убедена
Че това си е твое лично мнение
И ти имаш деца
И парадираш колко ги обичаш
В социалните мрежи
Със техни бебешки снимки
А те вече са пълнолетни и харесват идиотския мем
Къде е майката в теб
Къде е плодородната почва
Къде е връзката която ни прави силни
Не се гаври с жертвите
Не помагаш. Не си полезна вредна си
Скрий се
Замълчи
Аз познавам един войник
Веднъж го попитах
Убивал ли си хора
Каза ми че за това
Войниците не говорят
Войниците не говорят
За войната
Няма ги в социалните мрежи
Но всички чуваме
Тяхното тътнещо мълчание
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X