Петко Дурмана, „Ученички 43 и обувки 33“
Класната
Свиха се като камбанки
какво ли е било, че нищо да не може да я задържи
сянка по перваза, белег в нишата, надиплена под леглото
кант застъпващ ъглите
мъх чуплив
с върха на пръстите момичетата докосват засъхналите краища
алармата на сутрешния звън застива
часовникът е глух
часът започва тих
Последния урок им преподава
вчера си беше отнела живота.
Само ти
Поставят ги да дишат балони срещу стената
Когато ги наказват
Да не плуват
Казват им да си починат
При дишането на балони под вода
25% остават в тялото задължително
Въздухът всички знаят дърпа нагоре
Само тези 25%
Животоспасяващите
Тялото те обича самò
Само мисли непрекъснато за теб
Гледа те само навсякъде където гледа
Само те сънува
Плаче само
Лицето е само солено
Само сърцето тежи повече от цялото тяло
Бомба срива Харкiв
А той стои изправен
Облян в светлина
Непокътнат непризрачен
Сам
Той самият
Един лимон оставих на седалката до мен
Със спомен да го возя
За горчивото и златното
Докато се сбабичасам
Докато горивото ни спре
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X