Петко Дурмана, Езеро 43, дървета 62

 

Пъпките се разпукват
с гръм с трясък
с колко осколки е запълнена пролетта
Както е пълна-препълнена с чер пясък
на удавника незатворената уста

По вълната се стрелкат хора и китове
тежат и летят и отново тъжат
С колко шрапнела
наситнен и наситен е
жълтъкът на яйцевидния път

С вечния ГРАД
се прицелват сирените
Окото на мушката –
като мушкато е то
Бедняшкото цвете, казваше Жана, и слезе от Арката
Аркадия се отлага
по стените на вените.
Така по съда се прилепва листо
от някакъв БУК,
от някакъв ГРАД ли
одесисиатли
от мини отминали

валчести са вълните
и деветият вал често
се разпуква с прелетен звук

Чуй! Вишшш…
Вишшшчуй!
Окото на мушката
е с мушкато намушкано
Имаш девет секунди
да кажеш: „изплюй
пясъка чер“ на удавника
Преди морето да падне до теб
изтърбушено.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.