Дали са съдбата и пленничество,
Дали са летящите години,
тези, които ми разбиха душата? Или никога
не съм живял с нея, докато живях
с хора в оскверняване, оскверних
чистата си душа? А хората!
(Разбира се, хората се смеят)
Наричат я млада
непорочана и свята
наричат я какво ли не… Врагове са ми те!
Люти хора! Люти! Вие ми откраднахте
и скрихте в мръсно блато
алмаза ми чист, скъп
Душата ми, която до вчера беше свята
И се смеете! Нехристияни!
Не сред вас ли, скверни хора,
толкова оскверних душата си,
че не зная дали някога съм бил чист
защото вие ме взехте с небето
и приютихте сред вас и да пиша
мръсни стихове ме научихте
Вие тежък камен сложихте
посред пътя и в него разбихте… Страхувайки се от Бога!
моето малко и бедно
И праведно сърце веднъж!
Сега тръгвам без път,
Без павирани пътеки… А вие
се изненадвате, че се спъвам,
че проклинам вас и съдбата,
И плача силно, и като вас
се срамувам от бедността на душата
Моята грешна душа!
1850
Превод от украински Алина Врабий
През април 1846 година Тарас Шевченко става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“, в чиято програма са идеите за украинско национално възраждане, панславизъм под формата на славянска конфедерация, демокрацията и социалното равенство (включително отпадане на крепостничеството). През 1847 г. повечето членове на организацията са арестувани и претърпяват различни наказания за своята политическа дейност. Следствието не доказва членството на Шевченко в организацията, но въпреки това решава да го накаже за неговата литературна дейност.
Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал, днешната Оренбургска област на Руската федерация), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и да пише. Той е освободен през 1857 със смъртта на Николай Първи, но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си. (б. пр.)
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X