Петко Дурмана, „София 48, замърсяване 63“
Київчанки
Вкочаниха ти се краката
в метрото от двете страни силно духа
около нулата, тяло до тяло
пред очите ти са скиците на Мур в Лондонското метро –
бомбардировките, Втората световна,
жена кърми дете на пейка на преден план
човек до човек завити в тунела до безкрай
клаустрофобична центрофуга
преди десетина години на училищна екскурзия в Санкт Петербург
ги видя, бяха екзотика.
Сирените въоръжиха окото.
Стана почти мигновено – само с първия вой.
Кралят и кралицата седят на същата скамейка –
краката им увити невидимо в онези одеяла
и без корони, всички разбират, че са величества.
Вчера гледахме със съседа ми по постеля как
Зеленски разказа пред английския парламент за
Славата на Україна ден по ден
Вече седемнайсет дни откакто слязохме под земята.
После станаха на крака. Пляскаха.
Солидарни сме с вас, гледащите екраните, четящите комюникетата
Солидарни сме със страдащите далече за нас.
Ние сме отвъд страха.
Ръцете ви уловиха танка
армия нямаше, нито униформи, оръжията бяха за годните да стрелят.
Градът полусрутен глух в утрото
още не можем да свикнем, че за работа не се будим.
Беше студено.
Измръзнали, дланите до последно изтласкваха машината
отчаяни крещяхте с една друга жена
Ета наша земля, уйдите из нею!
Как се удържа танк с двете ръце
Само вие двете знаехте.
Royal Gala
След взривяването на мостовете
ябълките с червените ивици
заредени в молдовските тирове на път за Русия
полетяха обратно по нанадолнищата
малки възпламенени кълбета пресякоха мирните митници неподготвени за свръх количествата
Децата в бункера за една нощ пораснаха
изпили сока от непрозрачни чаши
ярко червена беше реколтата тази година
на сорта за износ Royal Gala
10/3/22
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X