Петко Дурмана, „Момиче 42/34“

 

Защо не искам да съм простак

умря
сама
през нощта
стара мома
грозен точен израз
толкова посветена
на аристократизма на духа
че не намери за нужно
да се омъжи

В памет на Денди

 

Чаен остров

Почти невидимо
В широкия файтон
Момиче с ангелски
Коси

Мъж издържащ се
С продажба на
Кокичета

Кондуктор
С аромат на
Индийски храм
Стърчи над жените
Които се смеят в 7
Работнички на джиев
Който падна от
Покрива

 

Сгради на насилие

Като грозна птица
Върху грозен гроб
Душата пие
Свобода

И да минат
Ще ни видят
Да пием
Скъпи сортове
Индийски чай

Пътищата винаги се
Връщат

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.