AMTIIIREFIII4C Фюрера премести щабквартирата си в Берлин – Райхканцеларията – двата бункера – на Фюрера и големият / под райхсканцеларията / са напълно оборудвани.
Драги Ото,
Държавният акт бе извършен – любимата Блонди се чифтоса и дари Фюрера с потомство! Той е щастлив. Първородният Волфи е негов любимец. Блонди ревнува, но е заета с другите – дано не настане някоя семейна драма – Фюрера дори кърми малкия!
Стискам ти сърдечно ръка.
Хайнц
Драги Хайнц,
Вече съм в Краков – ще донеса продукти за Волфи и другите малки същества, както и някои неща за г-ца Ева Б. – нашият вечно предприемчив щандартенфюрер Фегелайн е “организирал“ група полски майстори – произведенията им съперничат на Вюитон, Скиапарели, Хермес…
Твой Ото
P.S. Блонди не е ли малко възрастна за размножаване? Кой е “бащата“?
Драги Ото,
Райхслайтер Розенберг взе участие, чрез кучето си, естествено. Блонди всъщност е втората Блонди, първата бе милостиво евтаназирана поради старост по нареждане на Фюрера, после райхслайтер Борман подари на Фюрера шотландски териер / Бърли – великогерманското куче на Райха / но той не се привърза към него и го отпрати при родителите на Ева. Тя има два шотл. териера Стаси и Негус, които много тормозят Блонди2, но Той се примирява. Ще предам поздравите ти на съименника ти Ото / Гюнше / , както ме помоли по телефона – той вече е щурмбанфюрер. Аз също бях повишен.
Стискам ти сърдечно ръка
Хайнц
Драги Хайнц,
Дружески поздрави и на двама ви! Преди време поканих Ото на работа в моята айнзацгрупа, но той е прекалено военен за тази дейност, пък и близостта до Фюрера не е за пренебрегване. След няколко дни съм в Берлин и ви очаквам на Вилхемщрасе 102.
AMTIIIREFIIIC4 Подготовка за отбрана на Райхканцеларията. Комендант – щурмбанфюрер Ото Гюнше, командир – бригаденфюрер Монке.
записки pro memoria /PM/ на щурмбанфюрер Гюнше – Фюрера за краткост ще бъде обозначаван с Ф.
Монке им на разположение, придружаващата рота на Ф от Лихтерфелде, охранителните батальони, отпускари, изпратени на курсове, оздравяващи ранени – около 3000 – 4500 есесовци за отбрана на правителствения квартал. „След поражението при Балатон Ф обърна гръб на своето лейбщандарте, сега ще му покажем, че има още едно.“ – казва той. Да се надяваме. Ф се оплаква, че секретарките му са често проверявани от постовете и патрулите. Казах му, че подсилвам мерките за сигурност, а той махна с ръка: „Мен и без това никой не може да ме защити, Пази ме само Провидението!“
Р.М. Линге – Ф заповяда ценните вещи от Райхканцеларията / рхск / да бъдат откарани в двореца Мюрцбург край Дрезден, а пластиките и скулптурите от Италия край Щутгарт, личната му библиотека в Бад Аусзее – Залцбург. Държавният порцелан замина за Байройт. Уредих прехвърлянето на Блонди и кученцата, териера на г-ца Браун във фюрербункера, дресьорът им фелд. Торнов е в големия бункер под рхскн. Ф страда от безсъние. лявата му ръка трепери все по-силно, днес поиска от д-р Морел да му пусне кръв, чувства се “съвсем разбит“. Кръвта течеше трудно, аз я събирах в чашата, а той ме попита:“Линге, не се ли страхувате от кръвта?“ Отговорих – „Ние, от СС сме свикнали с кръв.“ Предложих да сложим малко сол и да направим “кървавица на фюрера“. Той много се смя, разказал за “кървавицата“ на вечерния чай с г-ца Браун и секретарките – рецептите за храна, клюките, поведението на кучетата – това разтушава Ф… Рожден ден на – Ф /56/. Той отказва да празнува, но все пак прие делегациите на Вермахта, NSDAP, „Хитлерюгенд“. Гьоринг и Кайтел се заклеха във вечна вярност. Гьоринг замина за Оберзалцберг, където е семейството му. Всички се питат защо Ф не занимава за Оберзалцберг / „Алпийската крепост“ /
Р.М. Гюнше – руската артилерия обстрелва Берлин – „Наистина ли русите са толкова близо?“ – пита Ф. Военният архив и личните му вещи са изпратени в “алпийската крепост“. Самолетът с личните вещи е свален. Заповед за унищожаване на военния архив. В Берлин остава само личният щаб на Ф – останалите се прехвърлят в Оберзалцберг – имало е “истински бой“ за места в самолетите на летище Гатов.
Р.М. Линге – казах на камериерката на г-ца Браун да опакова вещите и. Диетичните супи на Ф свършиха – той махна с ръка – „Дайте каквото и да е! Скоро няма да имаме нужда от храна.“ Рибентроп поиска среща с Ф. 10 мин. разговор. „Този не искам повече да го виждам!“ заповяда Ф. Рибентроп замина за Хамбург. Прочистване на личния архив на Ф – няколко големи куфара изгорени в градината на рхскн.
Р.М. Гюнше – Берлин е почти обкръжен. на поредното заседание на щаба Ф заяви: „При тези обстоятелства не мога вече да командвам, Войната е изгубена! Но ако вие, г-да очаквате да напусна Берлин, да знаете, че много се лъжете! По-скоро ще си пусна куршум в главата.“ Неописуемо вълнение! Все пак офицерите от щаба му го убедиха, че армиите на Щайнер / 3та А / Венк / 12 А / трябва да се насочат към Берлин и да го деблокират. Ген.-фелдмаршал Шьорнер дойде от фронта и го увери, че армиите от неговата група ще атакуват южния фланг на руснаците и ще го отблъснат от столицата на Райха. Дори д-р Гьобелс облече изтърканото си кожено палто – „Аз победих комунистите в Берлин през 30те, сега ще победя и руските болшевики.“ – той е комисар по отбраната на града.
Р.М. Линге – г-ца Браун ме помоли да я придружа, когато разхожда кучето си в градината – тя смята, че всичко е свършено и единственото и желание е да умре като законна супруга на Ф. Опитах се да я успокоя. Проф. д-р Морел поиска среща с Ф. Бе приет – падна в едно кресло: „Мой фюрер, повече не издържам, пуснете ме да си отида – имам сърдечни пристъпи!“ Бе пуснат – излетя от летище Гатов – единственото, което още не е по обстрел.
Р.М. Гюнше – Берлин е напълно обкръжен. Летище Гатов е неизползваемо – съоръженията са разрушени. Изпратено зондеркомандо д а свали белите и червени знамена в североизточните квартали, както и да лови дезертьори, Заловените са обесени на гара Фридрихщрасе. На оста Изток-Запад / импровизирано летище м/у Колоната на победата и Бранденбургската врата кацна батальон моряци изпратени от Дьониц – много ранени и убити, както и унищожени Ю52 поради ожесточения руски обстрел.
Р.М. Линге – Ф ми каза че би икал да ме пусне да се прибера при семейството си. „Мой фюрер бях с вас в добрите времена, ще остана и в лошите!“ Ф и г-ца Браун ще се самоубият, телата им трябва да бъдат изгорени “не искам да ме изложат в паноптикума в Москва“, всичко тяхно трябва да бъде унищожено – “не искам нищо да напомня за мен“. Уговорих се с личния му шофьор оберщурмбанфюрер Кемпка за 200 литра бензин / 10 туби по 20 литра /, както и одеяла са увиване на телата. Тази сутрин секретарката г-жа Кристиан ме замери с чаша шампанско, по късно ми се извини – постоянните разговори при Ф до 4-5 часа сутринта за различните видове самоубийство са я изнервили до крайност и тя повече не издържа. Ф понякога седи на пейката в преддверието, около него пият и пушат, опитват се да го въвлекат в разговора, той не отговаря, само гали и целува кученцето Волф и се прибира в кабинета си. Охраната също е в ужасно състояние – непрекъснато се наливат.
Р.М. Гюнше – Гьоринг поиска всички пълномощия по указа от 26.09.1941 – ако Ф не може да изпълнява задълженията си. Отговор – указът се отменя, заповед до полицията в Оберзалцберг – Гьоринг да бъде арестуван, ако се опита да избяга – да бъде застрелян. Фегелайн изчезна – бе намерен и арестуван в дома му – пиян и облечен в цивилни дрехи. Ф искаше да го пощади но аз и Монке настояхме за военен съд – не може да отърве кожата само защото е женен за сестрата на г-ца Браун. Ф неохотно се съгласи.
Р.М. Линге – Борман ми съобщи, че Ф и г-ца Браун искат да се оженят, Рапоредих подреждането на мебелите в залата за заседания. Свидетели Гьобелс и Борман – чин. по гражданско състояние – общински съветник Вагнер. Церемонията се състоя при закрити врати – 10 мин. после госпожа Хитлер и Ф дадоха сватбен чай – поканени бяха семейство Гьобелс, Борман и секретарките Кристиян и Юнге. Д-р Щумпфегер получи от проф, Хазе – началник на лазарета – ампулите цианкалий – за г-жа Хитлер, сем. Гьобелс, личното обкръжение на Ф, както и за Блонди.
Р.М. Гюнше – 12А на Венк е спряна на около 30 км от Берлин – руснаците я атакуват по фланговете. 3А -/ Щайнер / е небоеспособна. Фегелайн е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена. Руснаците са на 1200 м от бункера.
Линге – 30.04.1945 Ф написа завещанието си и назначи ново правителство – президент гросадмирал Дьониц. Сбогува се – стисна ръка всекиму – „Благодаря ви, деца.“ Заповед за пробив на Запад. Като го запитах за кого да бягаме на Запад, отговори: „За новия човек.“ Гюнше – танковете са на 300 м о бункера.
Линге – Торнов и Хасе отведоха Блонди в тоалетната, Торнов отвори устата й, а Хазе счупи ампулата с клещи. Отровата подейства веднага. Ф дойде и погледна. Лицето му бе безизразно.
Гюнше – силна миризма на барут от кабинета на Ф
Линге – Ф е седнал вдясно, рана и струя кръв на дясното слепоочие, отсрещната стена е опръскана с кръв. Ева е седнала вляво, подвила крака под себе си. Пренасяме телата към аварийния изход. Ф е увит в одеяло.
Гюнше – нося Ева – чувства св миризмата на цианкалий.
Линге – на 3м от изхода има снарядна яма. Слагаме труповете там.
Гюнше – много силен вятър – ще се опитам да подпаля бензина с ръчна граната но Линге успява да хвърли лист подпалена хартия. Бензинът избухва и ни принуждава да се приберем в бункера.
Фелдфебел Торнов много пиян се носи по коридорите на големия бункер под райхканцеларията и реве: „Фюрера умря, да се спасява кой както може!“ – накрая е арестуван. По късно се разбира, че е убил Волф и другите кученца, кучето на Ева и е застрелял собственото си куче; На 2 май 1945 Берлин капитулира. Съдбата на фелдфебел Торнов е неизвестна.
Подборка Петър Пейчев-Щурмана
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
