Горе на палубата се подвизава Одисей, преследван от песента на Сирените.
Гребците в трюма нямат тази грижа, те не подлежат на съблазън в негативната самоотнесеност на своя труд, намиращ смисъл само през визията на капитана (господарско означаващо, форма на стойност, акумулация на капитал).
Но гледката с Одисей, привързан на мачтата, съдържа парадокс. Изглежда тъй, сякаш е заради омайващата песен на Сирените, но всъщност Одисей симулира, за да скрие липсата на сигурен курс и цел, тоест липсата на визия и светоглед (Anschauung).
Той се преструва, че се преструва на запленен, защото знае, че принадената стойност/наслаждение се произвежда от безропотния мах на греблата.
Самоотнасящата се негативност на субстанцията (труд на гребците) остава спекулативно идентична със самоотнасящата се негативност на субекта (Одисей, капитала).
Иначе казано, гребците ненавиждат приведеното си положениена на наемна работна сила, както на свой ред Одисей ненавижда наложената му роля на господар-измамник.
И кой е по-истински тук – кръстът в розата на палубата (Одисей) или бленуващите за друга визия гребци в мрака на трюма?
Тишината (импотенциалност, импотентност) влудява гребците с акузматичен революционен глас, докато привързаният на мачтата господар симулира суверенната фикция под формата на ступорна реакционност и консерватизъм.
Кой е за жалене тук и кой за превъзнасяне? В спекулативното единство на антагонизиращи сили си проправя път не авантюрата на Одисей и неговия кораб, а Aufhebung на понятието като превъзмогване чрез запазване без да постигне своя лимит.
А какво за песента на Сирените? Кафка твърди, че те никога не са пяли. Сирените са в режим на неекзистенция, означаващо без корелат, което поддържа митичния разказ и доставя смисъл чрез своето изчезване.
Белият шум на Сирените, в търсене на когото Фридрих Китлер ще организира цяла експедиция, е заместителският симптом на експлозивна истина, пърформанс на изчезване, флашмоб.
Белият шум (онтологическата неопределеност, наслаждението на Реалното, симптомът) е празната причина (empty cause) за преминаващите светове в не-светове.
Защото къде е гръцкият свят като причина за философското ни желание?
Неистовото движение на кораба, произвеждано от гребците на Одисей, осъдени на неподвижност и ступор, диалектиката в застой – и маскираното влечение за ненаситно натрупване, приключения и колонизация на Одисей с маскирана в него липса на фундиращ принцип.
Влечението колонизира света в не-свят като имитация на прогрес и в опустишителната си страст е безразлично към всички обекти – дрогирано само от собственото си кръжене и помайване около тях, омайване с негативното, с белия шум.
Това е първият разказ за капиталистическа акумулация и акумулирано принадено наслаждение (surplus-jouissance) и последният, от който е невъзможно да се изплъзнем, гребци и набеден водач, клонинги на Реалното, еднакво заблудени от носталгия по роден дом (nostos) пленници на корелата.
Но само Реалното е нещото без/извън принцип и корелат, изначалната контингентност, която винаги се завръща в своето място.
DAS SCHWEIGEN DER SIRENEN
(МЪЛЧАНИЕТО НА СИРЕНИТЕ)
И ще ни срещнат Сирените с мълчание,
Но как да го приемем със затапени уши
С неясната обект-причина на желания
И поетически прилепчиви души?
Не се е пяло никога в дома на Битието
И никой тук не ни е позовал.
Нерелигиозно и бездънно е над нас небето
Сред неподвижни вселени от печал.
Не ще оставим разкази на епос внятен,
Пристанище не ни е никой бряг томим.
Не се надяваме в часа превратен
Обратно мъртвите да възкресим.
Не пеят птици в цветните градини
И няма да превземем високия превал.
От глухота умишлена направо ще се сринем
Към бездната на абсолютния провал.
И в самоотнесеност на негативи
Заклещени гребците и водач
Край тях Сирените на несъзнавани мотиви
И на принаденото наслаждение мълчат.
От себе си да извлечеш константа
Сред хаоса на бедстващи звезди
И с ключ за суверенните пространства
Блуждае корабът сред ничии води.
Това е хитростта на чезнещия разум
Под знака на неразпоредим битиен зов.
Не-световете да превръщат във фантазъм
Чеда на далнините с отказана любов.
Съзират ли гребците долу в трюма
Сирените на пролетарските гребла?
На мачтата привързан някой се преструва
На капитан aнализант със заслепени сетива.
Загиващ гръцки свят ще се разсее
В примамката вменявана на външен звук.
И никога Сирените не запеят
За никой Одисей или за някой друг.
1997 – 2022 г.
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
