Ивайло Божинов, Sofia

 

И стадото в края на пътя е.
Овчарят е мъничка точица,
мъждукаща в края на залеза.
Далече са песните, танците
Отвъд тишината на мрака
и Лазар отдавна при мъртвите е
и няма кого да попита душата.
И тя е във края на залеза,
настъпващ отвъд тишината.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.