Ивайло Божинов, Sofia
И стадото в края на пътя е.
Овчарят е мъничка точица,
мъждукаща в края на залеза.
Далече са песните, танците
Отвъд тишината на мрака
и Лазар отдавна при мъртвите е
и няма кого да попита душата.
И тя е във края на залеза,
настъпващ отвъд тишината.
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X