Ивайло Божинов, Far Away

 

Нощта е моето време.
Моята тишина.
Стоя гола на прозореца.
Харесва ми да съм невидима в тъмното.
Взирам се в живота си.
Отвисоко, булевардът е като детска игра.
Спомням си, когато купихме
влакче с релси на малкия ни син.
Спорно е, ние ли се радвахме повече или той.
Не знам какво се случи с това влакче.
Изчезна, като много други неща от живота ми.
Пропуснати влюбвания.
Жестоки разминавания.
Животът, е низ от пропуснати възможности.
И всяка те води до тази, която е наистина, за теб.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.