Ивайло Божинов, From the Window 2

 

Жена в памуково поле

Една жена в полето –
Изглежда сякаш е забравена.
Нейните надежди и мечти са разпръснати
Над прашен памук.

Памукът е като косата ѝ;
Навежда се, после събира и говори
С нейните думи на глас,
Топли сълзи се спускат по бузите ѝ.

“Петдесет копейки на килограм:
Ще спечеля цял чувал пари!
Ще направя приказна сватба
За моя драг син.

Нека само дойде!
Или далече е Русия?
Дали не е задържала гурбетчиите
завръщащи се у дома?

Наблизо,
покрай пътя
Огромен бял осветен билборд
С веселата снимка на текущия
Президент, усмихнат,
и неговото предизборно мото:

“Всеки един човек има
върховна стойност за нас!”

Тих глас в гърлото ѝ
Като на кротко агне,
(Жената обича Стойността!)
“Вземи моя дъх и глас
Но ми върни сина…
Можеш ли?”

Една жена в полето…

 

Награда

Първата награда
в категория
“Най-добрия водещ на награди”
Отива при
Държавния глава
За всеотдайността и неуморните му усилия
Да подписва разни почетни награди
за всички висши служители
в правителство, което обича наградите.
Във времена на скръб,
икономическа криза
и бедствия.

 

Превод от английски Катя Герова и Марко Видал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.