Ивайло Божинов, Pretty You

 

след цъфтеж в пролетта на живота
с небце подсладено от капка медец,
потекла по Пътника някак случайно
от краче на пчелица събрала прашец…

той обръща поглед към леглото на слънцето
залисан от танца на тучни треви,
а дъжда разрохква върха на могилите,
дето тленното вече е легнало да спи…

…та ще дойде при него сънят на колибрито,
дето сънува че пак ще лети,
и със сладък нектар от вишните цъфнали
душата на Пътника, преди Път ще напои…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.