Ивайло Божинов, Notes Do the Music

 

детайлите ме цапардосват зловещо
и ставам общо понятие
измисли ми нещо
което да бъда
което изобщо нещо значи
в противен случай се губя
и в най – нищожният мрак
без надзор и в пълна заблуда
съществата стават ми враг
прокуден и изтощен
новият ден е с двулична усмивка
и се чувствам ужасно сломен
и нищо
вече нищо не искам.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.