Ивайло Божинов, People I met 2
Остарявам някак странно.
Косата ми побеля.
годините оставят следи
по кожата ми –
като птичи стъпки в снега.
Но очите ми блестят
със златен прах от младостта
и сребърните камбани
на смеха все още означават празник.
Остарявам някак странно.
Мъдростта открива същността,
но въображението
рисува
красота,
която няма възраст
и копнеж.
Пак разглеждах албума…
и съм същата
и много различна.
***
Люлея те в прегръдките си
и ти пея приспивна песен
дете.
В съня си.
В деня прегръдката ми е празна,
но душата е пълна,
като крина с пшеница.
Садя я!
Ще дойде жътвата,
ще смеля брашно
и ще опека хляб.
Прегръдката ми ще е пълна.
Хляба на душата ми си
дете…
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X