Ивайло Божинов, Pegas and Friends

 

„ – Пътниците за полет Бургас – Москва…“

Туловището на ТУ-134 ни поглъща…

От ляво, като настръхнала орлица – е седнала майка ми, а от дясно, до илюминатора, седи засукана млада рускиня. Поглеждам към нея с нескрит интерес. Разговаряме се… „Поехали! До свидания, Болгария!“ – възкликва нашата спътница…

Превъзбуден съм… Очите ми се насълзяват… Чувствата ми са смесени. България остана под нас… За първи път пътувам по света. Отиваме в един друг свят, коренно различен от нашият… Самолетът се носи над облаците… невиждана до сега от мен картина… и залезът на слънцето… Правя няколко скици…

Шереметиево…

Зашеметяващо! И си мисля: защо ми е да посещавам Ню Йорк…

Москва – първи впечатления.

Метрото… Автомати за лимонада. Автомати за обмен на пари. Сладолед посред зимата! Сандвич! Невероятно… Виждах блясък и разточителство, после видях и мизерията – дървените къщи с ламаринен покрив…

Една вечер в Москва… Качваме се на такси… пътуваме с часове по огромен, широк булевард. Червеният площад… Третяковската галерия…

Спим на гарата, обичайно, отпътуването на влака по нашето направление е отложено, за неизвестно време. Пътуването е тягостно и дълго във вагони с нарове, без купета…

ГУМ (Государственный универсальный магазин)…

Влизаме… В носът ми се забива миризма на нещо като мърша… – Да отидем в друг магазин!… Няма друг, всички миришат така… Там се продава всичко: месо, лук, дрехи, играчки… Първо се нареждаме да си купим вестници, защото нямат опъковъчна, амбалжна хартия… „Правда“ – така се прави тираж…

Трапезната сметана е превъзходна! Но готвеното е безмирисно… Омръзна ми да обикалям в магазина… излизам отвън и сядам на една пейка… Навел съм се и си мисля за нещо…

Сериите на „Ну, погоди”! бяха всеизвсетни… и в този стил… виждам с периферията на очите си две валенки, които се приближават до мен, хващат ме за яката и ме изхвърлят от пейката…

Баща ми

по цял ден работеше, с изключение на тези три дни от моя престой, в които стачкуваха… но така или иначе нямахме голяма полза от неговия гимназиален френски и смешен български-руски. Така че не участваше в нашите приключения. Майка ми и бъкел не отбираше от руски – аз бях този, който влизаше в пряк контакт със съветският манталитет.

Първите дни на лятото в степта.

Жега. Непоносима жега. Нощем – дървеници… Докторът ни приема и поставя диагноза-констатация: „ – Донесли сте ги от България с порнографската литература…“ Останалото бръщолевене не го чувам… Една руска банда от руски колонисти го преби от бой… Сега вече пее друга песен: „ – Бийте ги момчета, бийте ги, мамицата им!“ „… Банда занималась темными делами…“ Руските бандитски песни не са само песни… Кварталната банда (определям я като нацистка) обстрелва квартирата ни. Три пъти ни местиха по други квартири, за да си траем. На една обичайна опашка руските колонисти, щом разбраха, че сме българи, ни избутаха, изтикаха ни като мръсни котета… а просто искахме да си купим няколко чепки грозде Болгар…

На гости сме при местни аборигени.

За мен те вече са аборигени. Минаваме през ГУМ, за да не сме с празни ръце… Говорим си, коментираме нещо и тук магазинерката ни отправя върла забележка: „ – Не говорите на украинском!”… Най-учтиво ѝ обяснявам, че сме българи… Тя се смути… Домакините са предупредени – да има поне нещо българско на масата им. Водката се пие като вода… и след това замезват… с черен, кисел хляб… В ГУМ-а имат голямо разнообразие от стоки, от СИВ, и техен хляб, но не – те не го ядат, трябва да е черен и кисел… Баща ми ме пита… да преведа нещо… натъртвам на думата джоб… Всички отглеждат главно картофи, защото стават за всичко – и за ядене, и за самогон…

Сам на екскурзия из СССР?!… ако милицията ти разреши.

В канавката лежи пиян милиционер…

Присъствам на убийство посред бял ден…

Казан…

Москва – Арбат…

Ленинград – Ермитажа… белите нощи…

Киев – целта ми е нарочно да попадна в книжарница, търся си книги… български книги?!… до тях и такива на украински език… интересен език… купувам си, купувам си и десетина кутии бои „Нева“… Киев… църквите… музейните колекции… Защо прабългарската култура там се нарича ямна култура?

Катакомбите…

Одеса – миризмите са европейски… Спомних си за у дома…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.