Ивайло Божинов, Pegas and Friends

 

Старицата която вика

Спи в инвалидния си стол
Превита на две
Като молитва

Понякога малките хора
Я изхвърлят извън
Салона за пътници
Тя също е пътник

Тогава започва да вика

Има ли спомен
За по-добри
Времена

 

Старецът

В евтина униформа
На сот
До черния прозорец
На вагона
Загледан в
Дълбокото
Безсмислие на
Живота

 

В часа на вечерното оживление

Двама слепи
Момиче
Придружавано от едър
Мъж

Бързащи за някъде
Момче и куче
Очите му са бели

 

Вечерно осветление

Аромат на зимен прах
След скърцащият звук
На камиона
Най-добре се краде под знамената
Или един невинен страхливец

Малките хора винаги успяват
бой се ако не се страхуваш
от малките хора
Сложете си маските

Имало в завод ворошилов един честен човек
Не стига честен ами и работен
Всички правили сто
Той правил двеста
Да спреш боклук мръсен
Че ще ти таковаме мамицата долна
Му казвали

Вдял човекът, че всички крадат
Отишъл при началника
А ти защо не крадеш
Го попитал началника

 

Войната е руска реч
На централна гара
Две деца играят
Стара електронна игра
Появяват се родителите
С голям платнен
Черен куфар
Изглеждат уморени
И малко объркани

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.