Ивайло Божинов, Burn

 

Детето на глухонемите

Гласа му отеква
Когато се спуска по пързалката

При битките в пясъчника
Не се в впечатлява от нечии крясъци

Бори се мълчаливо
Игнорира разгневени родители

Няма по-тих и прецизен
Разговор между баща и син

 

Пътуане до Икеа

ова е платено съобщение
Каквото е всичко отдавна не излизам
От махалата за първи път предприемам
Това далечно пътуване с прекачвания
Откакто има навигация на телефоните
Разчитам че мога да се справя понякога
Картите на града от детството ме подвеждат
Но все пак стигам до набелязаното място
Минавам под огромна естакада набелязвам я
Като спомен за да мога да се върна обратно
Следвайте стрелките на пода казва
Охраната на входа аз съм стар емигрант
От друга страна в която за пътя се питаше
Но тук няма кого да се пита надлъж и нашир
Бременни жени които внимавам да не бутна
Въпреки огромните пространства на някакъв
Кошмарен дом чийто стопанин вече е мъртъв
На връщане питам отново охраната на изхода
Как да стигна до спирката за навръщане
Това ще е първият фотьойл в живота ми
Който ще сглобя.

 

Хек на детска площадка

Само кучето лае
Гонейки топката
Само щастливо дете
Следи безмълвно играта
Само сияйни усмивки
И гърлен смях на играчите
Само тихо пролетно слънце
Глухонеми са.

 

Нощна смяна
На случайна бензиностанция
Христос воскресе

Не просто шампион, а легенда
Божествен циганин на уембли
Христос воскресе

Клещите на гудериан
И раждането на една нация
Христос воскресе

Петно рапица пламти
С биодизела който ще произведе
Христос воскресе

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.