Ивайло Божинов, The House 1
една милисекунда от хода на бойните действия
не ми трябва повече, нито по-малко
същността на нещата не е всъщност така съществена
съществата се сещат че съществуват едва когато в един и същи момент
гледаш през прозореца а гледаш през себе си
никога повече няма да видиш това
същият ли си
същата ли съм
и защо съм всъщност
корубата на кораба се е закучила
някъде под ключ
са миналите ни животи
милите животни
не знаят какво е да си изгубен и никога да не можеш да се намериш
като кутрета по кашоните
като пречупен през чашата вода последен лъч
последен
л
29.03.2022
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X