Ивайло Божинов, Just Me

 

Котката

Тя се радва на малки цветя
И на големи подаръци
Обич предимно

Има си лапи,
С които докопва сладки неща
Има право на хубав живот

И някой ден
Ще види задържан дебел
Котарак, обичал „тука и сега“

Командвал и драл,
Като питбула, натоварен на кола,
От песен на Горан Брегович.

 

Украинка по пътя

Аз съм невинна душа
Дъщеря на дунавски
Селски баща
И майка
Столична потомка
Двама пос-соц реститути
И аристократи
Които не искаха да проституират –
Тути фрути

Затова, не ми прощавай, Фейсбуче,
Но, не можеш ме спря
Да го мразя,
Когато синът на дунавски емигранти
В квартала се пише путинист
Обижда шопски девойки и им яде хляба
И си го кълна в очите: „Да ти мине украинка път, дано!“

 

Няма те

Изминаха толкова дни
И пратеници златни
При мен от тебе идваха
Защо не си спестиш парите
Ела сама
Ела сега
Ела, или не
Няма те.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.