Петко Дурмана, “Двоен портрет #6 – Ив Роше” и „Двоен портрет #3 – Цар Бомба” в инфраред
(на монитора се виждат Навални и Сталин)
По случай осми март
Да кажа
Единствено през
женският ми труп
Детето ми би рецитирало
Чавдарска клетва
Война
Отдавна съм приела
И разрушението
И злото в себе си
Но как не ми се искаше
Ех, как не ми се искаше
Усмихнатите покрай мен
Да дойдат, без да искат
И да ми го вземат
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Петко Дурмана, „Момиче 42/34“
Защо не искам да съм простак
умря
сама
през нощта
стара мома
грозен точен израз
толкова посветена
на аристократизма на духа
че не намери за нужно
да се омъжи
В памет на Денди
Чаен остров
Почти невидимо
В широкия файтон
Момиче с ангелски
Коси
Мъж издържащ се
С продажба на
Кокичета
Кондуктор
С аромат на
Индийски храм
Стърчи над жените
Които се смеят в 7
Работнички на джиев
Който падна от
Покрива
Сгради на насилие
Като грозна птица
Върху грозен гроб
Душата пие
Свобода
И да минат
Ще ни видят
Да пием
Скъпи сортове
Индийски чай
Пътищата винаги се
Връщат
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Петко Дурмана, Дете 39/31
Двата звяра
когато бяхме млади майки
всички съветници наоколо
и сменяхме пелени
в най-тихата стая
и разговаряхме за
по-природосъобразен живот
лудите халюцинираха
и танцуваха под звездите
при нас седеше единият звяр
другият беше отвън при тях
разделени за да не се сбият
тогава отворих вратата
и всички извикаха нееее
хванах го в последния момент
за нашийника и усетих
животинската му сила
как ме дръпна в устрема си да разкъсва
да пази територии да доминира
но аз го задържах
за няколко секунди
Какво толкова се вълнуваш ме питаш
войни има и е имало винаги
да се радваме че не са близо
Ти не знаеш войната отдавна
вече не само е близо а е влязла в мене
Още мама ме подготвяше
със сълзите си без да знам
докато татко изхарчваше всички пари
за лалета за паметника на ленин
И сега вече разбирам войната бушува вътре
и колкото и да я отричам не мога
да погледна света без да мисля за нея
Не мога да говоря за друго без да знам, че
мъжете не бягат за да посрещнат с телата си злото
Не мога да говоря за друго без да виждам
тревогата и умората по лицата на скрити
в мазета, тунели и подземия хора
Аз съм те
Аз съм жената, която хвърли трескаво в куфара
чифт обувки два пуловера и издъхна
надупчена от куршуми на улицата
Аз съм тя
Покрита с платно по което попива кръвта
и в същото време се гледам на първа страница
в супера на щанда за вестници
и не искам да вярвам
безсилието страшно души ме за гърлото
От него ли се ражда бог?
И веднага се питам
да купя ли за всеки случай повече ориз и брашно?
Какво друго остава да бъда – войник или жертва
Имам ли избор или войната
вече ни е разпределила
хора муниции вода дрехи храна
всичко на порции всичко на свършване
до незнайно кога
Затова не ме питай защо се вълнувам
Вече е моя тази омразна война
сребърното кръстче
почерня
сребъната котва
почерня
знак че са от истинско сребро
само сърцето пази спомена
за блясъка
но блясъкът вече няма власт над мен
Не Не Не
Безмозъчна
Глупава дипломирана психоложке
Която разпространява тъпи мемове
На войници приклекнали зад детски колички
И знаменца в които мъжете се кълнат
И твърдиш че вярваш в това
Опростено плакатно изображение
Че си убедена
Че това си е твое лично мнение
И ти имаш деца
И парадираш колко ги обичаш
В социалните мрежи
Със техни бебешки снимки
А те вече са пълнолетни и харесват идиотския мем
Къде е майката в теб
Къде е плодородната почва
Къде е връзката която ни прави силни
Не се гаври с жертвите
Не помагаш. Не си полезна вредна си
Скрий се
Замълчи
Аз познавам един войник
Веднъж го попитах
Убивал ли си хора
Каза ми че за това
Войниците не говорят
Войниците не говорят
За войната
Няма ги в социалните мрежи
Но всички чуваме
Тяхното тътнещо мълчание
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Петко Дурмана, „Двоен портрет #3 – Цар Бомба” (Путин и бомбата)
Мухльо
Стара ограда
Стар зид
Старо
Руска боя
Дървен град
Под петолъчка
От дърво
И по краката й
Глина
Мухльо.
Ядрени кукли
Когато бяхме деца
И течеше процесът
На Разоръжаване
Много ясно го помня
Министър беше пътувал
Далече, в чужбина
Подписвал декрет
Наш заместник-външен
Истински министър
Във времето
На Врашавския договор
А аз, все пак, си бях дете
Не гледах телевизия
Имах и две кукли
Бяла и кафява
Изпратени
От Източен Берлин
На мама от съученичка
Подарък
Лично за мен
И двете, хубаво
Облечени
Кафявата кукла
Със кафява рокля
С бели кантове
Къпех я в смазката
От Запорожеца
На вуйчо
Нали така е логично
Кафявата –
В кафявата вода
Като в приказките
Бялата я хвърлях
На земята:
„Гадна германка!“
„Хитлерка!“
Логика,
Та дрънка!
Години по-късно
Разбрала
Всичко
И страдала
Мой преподавател
Стана
Онзи,
Ядреният министър
От време на Разоръжаването
Доста остарял
Но мил
Добър, учен
Направих му портрет
И днес съм си такава
Не се харесвам
На простака
Харесвам
На народа!
Путляк
На изгубената украинка Искра
Някои вярват, че Бог е жена
Аз не разбирам вземането
Винаги съм чувствала вина
Когато нещо взимам
А, за да дам, понякога отивам
Чак до панелния блок
На баба Искра, каня я
Да я догледаме със мойта баба
Искра ми крещи, потомка е
На украински бежанец от 17-та
Миналия век… Без внуци
„Leave me alone!“…
Искра и английски
Но страда. Самота…
Без Райна, дъщеря си
А Райна е в Швейцария
Рашка й казват в квартала
Забогатяла там, далече
Аз бих й дала правото на автор
Ако ми кажеше поне
Когато идва в България
В кой дом е майка й
Не иска Рашка да си спомни
Че таткото на баба Искра
Е бягал тука от Украйна
И станал мелничар край Варна
Да помни бедността. Страха…
Но, Бог вижда
И Бог води
Бог не е Путляк.
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Росен Тошев, Иди на…
Признавам си: подцених българската русофилия.
Не че не забелязвах пряката й връзка с това да си бесепар, възрожденец и т.п.
Но не съм предполагал, че тази русофилия може да оцелее след нападението срещу Украйна.
Оцеля ergo българската русофилия е съучастничество във военно престъпление с тенденция за прерастване в престъпление против човечността.
Още веднъж: българската русофилия е съучастничество в престъпление.
Българските русофили са съучастници на военнопрестъпници.
Най-малкото, което мога да направя, е да ви блокирам.
Ако случайно сте много талантливи поети или бивши мои студентки, може само да ви разфрендя.
Но това не означава, че не сте съучастници на военнопрестъпници.
1. Кой кого е нападнал.
2. Кой се сражава за свободата си и Родината като гарант на собствената, неотчуждимо собствената форма на свобода.
3. Кой е великанът, огромният филистимянин Голиат.
4. Кой е детето, борещо се за еманципация от старостта и фараонската долина на смъртната сянка.
5. Липсата на простота в ситуация на вземане на решение е от Лукавия.
6. Избягването да направиш избор води до преддверието на Ада.
Днес бях на кино с дъщеря ми.
Обичайното през уикендите и празничните дни, нищо особено, мола, слаб филм.
Купувах пуканки и изведнъж се почувствах гражданин на свободния свят.
Никога нацистка Русия тук.
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Росен Тошев, Z
Сънувах, че посещавам Пушкин в Болдино по време на карантината. Знам, че това е рисковано, той също го знае, но се разбираме да нарушим социалната изолация по взаимно съгласие и спазвайки стриктно границите на поезията и съня. В руското училище ме научиха на дисциплина и имам афроамериканска кръв, побързвам да кажа, и аз не знам защо, като уводни думи. Ах, скъпи приятелю, отвръща той, както царизмът, така и политическата коректност са неудачни институции. Но добре, че предварително ме уведомявате за това, Вашите сънародници обикновено декларират, че са русофили или русофоби, когато вече е късно разговорът да бъде избегнат.
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Росен Тошев, Иди на…
Народът богоносец опразва икея
Народът богоносец опразва банкоматите
Народът богоносец опразва опразнените молове
Народът богоносец хваща последните самолети
Народът богоносец обръща парите си трескаво в долари
Народът богоносец седи за последно в макдоналдс
Народът богоносец обича съседите си
Народът богоносец освобождава съседите си
Народът богоносец го посрещат с хляб и сол
Народът богоносец поляга в чернозема на братските народи
Народът богоносец иска да бъде обичан от братските народи
Народът богоносец бомбардира братските народи
Народът богоносец хваща последните самолети
Народът богоносец освобождава съседите си
Народът богоносец опразва икея.
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Росен Тошев, Путин в сърцата ни V, 2019 г., 120х80 см, c-print, хартия
24 ФЕВРУАРИ
Тарас Шевченко – Дали са съдбата и пленничество (1.04.2022)
Алла Горбунова – Втори септемврийски гълъбарник (3.04.2022)
Из Досието на Хитлер (2.04.2022)
IN MEMORIAM
Любомир Милчев (1963-2022): юмручното право на несвободата и свободата (1.04.2022)
МАНИФЕСТ
Нацистка Русия трябва да бъде разрушена (2.04.2022)
СЛАВА УКРАÏНI!
Десислава Валентинова – Путляк (1.04.2022)
Ваня Вълкова – Тишина (5.04.2022)
Владимир Сабоурин – Народът богоносец опразва Икеа (8.04.2022)
Добринка Корчева – Пъпките се разпукват (5.04.2022)
Дора Радева – Война (2.04.2022)
Елефтер Арнаудов – Ти роб ли си или човек? (6.04.2022)
Здравка Шейретова – Моята азбука на войната (7.04.2022)
Илиян Семов – Наследство (2.04.2022)
Катя Герова – Аз познавам един войник (3.04.2022)
Кристиян Герчев – Повечето деца на Украйна (7.04.2022)
Мариян Гоцев – Сгради на насилие (3.04.2022)
Милена Бакалова – По случай осми март (9.04.2022)
Петър Пейчев-Щурмана – Баналният глупак е ариец (2.04.2022)
Рени Васева – Войната нахлу (1.04.2022)
Росилина Хесапчиева – Смъртта е близо (2.04.2022)
Светла Караянева – Всеки е дошъл отнякъде (9.04.2022)
Христина Василева – Royal Gala (5.04.2022)
Янко Велков-Янец – Танкист съм (7.04.2022)
Ясен Тошев – Военният ден на един безучастен слушател (8.04.2022)
ОБЩЕСТВО
Алла Горбунова – Попитаха ме (1.04.2022)
Борислава Мечева – Войната на Путин ще свърши (5.04.2022)
Владимир Сабоурин – Никога нацистка Русия тук (5.04.2022)
Дечка Чавдарова – По Първи канал (6.04.2022)
Емил Андреев – Рядко, много рядко рядко пиша тук (3.04.2022)
Златомир Златанов – Означаващи и снаряди (8.04.2022)
RapisGames – Завиждам на мама (2.04.2022)
Стефан Кисьов – Аз разбирам болките (7.04.2022)
ПОЕЗИЯ
Бояна Делчева – Мартириум (5.04.2022)
Велина Караиванова – Когато всичко свърши (1.04.2022)
Венелин Бараков – Война (8.04.2022)
Гордан Изметов – Олио (2.04.2022)
Евгени Петров – Класната (3.04.2022)
Лора Бранева – Други паралелни вселени (7.04.2022)
Роланд Орчик – Турбо фолк (8.04.2022)
Татяна Йотова – Заключено време (6.04.2022)
VISUAL ARTS
Стиф Лазаров – Shadow Archive (3.04.2022)
Християн Вачков – Social Harmony (8.04.2022)
КРИТИКА
Владимир Сабоурин – Достоевски 200: Константинопол трябва да бъде наш (6.04.2022)
ПРОЗА
Иво Марков – И докато ги гледах, се заклех (1.04.2022)
Владимир Сабоурин – Слава на Героите (9.04.2022)
Георги Белев – Мечката (9.04.2022)
ПРЕПРОЧЕТЕНО
Христо Смирненски / Hristo Smirnenski – Да бъде ден! / ¡Que haya día! (8.04.2022)
Владимир Сабоурин – Сънувах, че посещавам Пушкин в Болдино (9.04.2022)
Петко Дурмана, „Двоен портрет #3 – Цар Бомба” (Путин и бомбата)
Списание „Нова социална поезия“, ISSN 2603-543X
списание „Нова социална поезия“, ISSN 2603-543X
Антон Терзиев, This author has a certificate of correct author / Този автор… (3-5), фотография, принт, вариращи размери, 2016
списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X
