Велина Караиванова – Започваме да сме мъртви

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Auto Portrait

 

Студено беше, толкова студено
Че дърветата се свиха в твърдите си шуби
При този вътрешен натиск цъфтежът се откъсна да смилява небето
Да, вече е топло
Но късно
Настава пролет
Безплодна

 

Започваме да сме мъртви
Когато непримиримото се слее в дълга любовна целувка с абсурда
Слизаща птица
Срещнала невидима преграда

 

Камионът за строителни отпадъци ревеше като настървено за бой
невинно животно, отнасящо
разкъсания труп на старата къща
Днес, пред луксозната сграда лежи забравена работна ръкавица,
безпаметна, възнак

 

Една жена изтупва през балкона кувертюра на семейната спалня
Издърпва бързо и сръчно в ръце избледнелите цветове на платнището
Поглежда надолу след себе си
Мъжът й, децата, старата тенджера, здраво скрепени в паното, чакат вечерята

 

Кракът на кухненския стол има дърворезбовани колена
На гърба му е облегната жилетка така
Че прикрива кълбовидната извивка на коляното от едната му страна и бедрото, завинтено в седалището
Това създава илюзията, че кракът, здраво стъпил на земята, е счупен
Наблюдавам това отстрани,
като нещо счупено в мен, с което мога да тичам

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Атанас Кръстев – Войниците

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, The House

 

Кой очаква войниците?
Калните силуети,
заиздаващи се вяло над разнебитения хоризонт
на счупеното време,
по някое време,
след векове,
когато вече няма как кой да ги чака
в тревясалата тишина.

Да бъдем честни –
в такова чакане има някакво задължително неудобство,
нещо грубо излишно,
като приключилата война,
която е убила всички с безсмислие,
като поднасяне цветя на мъртвите.
Свършена работа.

Дори майките не очакват войниците.
Те просто се надяват.

Винаги ще се намерят само
няколко пощръклели момичета,
които са винаги и навсякъде,
разпънали щедрите си усмивки
като хвърчила на Зачатието
на невойниците от войниците,
на вечния мир, който искат
за своите синове,
за които също после да се надяват.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Валентина Янчева – Шепотът на душата

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Sofia

 

И стадото в края на пътя е.
Овчарят е мъничка точица,
мъждукаща в края на залеза.
Далече са песните, танците
Отвъд тишината на мрака
и Лазар отдавна при мъртвите е
и няма кого да попита душата.
И тя е във края на залеза,
настъпващ отвъд тишината.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Владимир Сабоурин – Нощна смяна

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Burn

 

Детето на глухонемите

Гласа му отеква
Когато се спуска по пързалката

При битките в пясъчника
Не се в впечатлява от нечии крясъци

Бори се мълчаливо
Игнорира разгневени родители

Няма по-тих и прецизен
Разговор между баща и син

 

Пътуане до Икеа

ова е платено съобщение
Каквото е всичко отдавна не излизам
От махалата за първи път предприемам
Това далечно пътуване с прекачвания
Откакто има навигация на телефоните
Разчитам че мога да се справя понякога
Картите на града от детството ме подвеждат
Но все пак стигам до набелязаното място
Минавам под огромна естакада набелязвам я
Като спомен за да мога да се върна обратно
Следвайте стрелките на пода казва
Охраната на входа аз съм стар емигрант
От друга страна в която за пътя се питаше
Но тук няма кого да се пита надлъж и нашир
Бременни жени които внимавам да не бутна
Въпреки огромните пространства на някакъв
Кошмарен дом чийто стопанин вече е мъртъв
На връщане питам отново охраната на изхода
Как да стигна до спирката за навръщане
Това ще е първият фотьойл в живота ми
Който ще сглобя.

 

Хек на детска площадка

Само кучето лае
Гонейки топката
Само щастливо дете
Следи безмълвно играта
Само сияйни усмивки
И гърлен смях на играчите
Само тихо пролетно слънце
Глухонеми са.

 

Нощна смяна
На случайна бензиностанция
Христос воскресе

Не просто шампион, а легенда
Божествен циганин на уембли
Христос воскресе

Клещите на гудериан
И раждането на една нация
Христос воскресе

Петно рапица пламти
С биодизела който ще произведе
Христос воскресе

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Хейко Кайми – Не става въпрос за вина

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Dead End 3

 

Не става въпрос за вина
– виновни са всички –
не става въпрос за причина
– всеки греши –
Не е въпрос дали обичаш някого, друг или никого
– всички се правят на идиоти –
Става въпрос за бомби, война, умиращи хора
– с оръжие или без –
а за сълзи, болка, трагедии
умиращи хора
отказана свобода
– също въпрос и на размисъл
И да, господа, чуйте и “нас” –
(За предпочитащите “нас” и “тях”
Защото всички расисти и войнолюбци
никога не са се замисляли
“ами ако беше баща ми, майка ми, брат ми,
сестра ми, моят син, моята дъщеря „)
и пак: семейство, дом и любов
за обич и мир
за мир, мир
за живот който разцъфва.

Да не загива тъй внезапно
под истинските бомби
и под обещаните.

Не става въпрос за бомби
а за смърт.

 

Превод от английски Юлияна Тодорова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Азам Обидов – Жена в памуково поле

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, From the Window 2

 

Жена в памуково поле

Една жена в полето –
Изглежда сякаш е забравена.
Нейните надежди и мечти са разпръснати
Над прашен памук.

Памукът е като косата ѝ;
Навежда се, после събира и говори
С нейните думи на глас,
Топли сълзи се спускат по бузите ѝ.

“Петдесет копейки на килограм:
Ще спечеля цял чувал пари!
Ще направя приказна сватба
За моя драг син.

Нека само дойде!
Или далече е Русия?
Дали не е задържала гурбетчиите
завръщащи се у дома?

Наблизо,
покрай пътя
Огромен бял осветен билборд
С веселата снимка на текущия
Президент, усмихнат,
и неговото предизборно мото:

“Всеки един човек има
върховна стойност за нас!”

Тих глас в гърлото ѝ
Като на кротко агне,
(Жената обича Стойността!)
“Вземи моя дъх и глас
Но ми върни сина…
Можеш ли?”

Една жена в полето…

 

Награда

Първата награда
в категория
“Най-добрия водещ на награди”
Отива при
Държавния глава
За всеотдайността и неуморните му усилия
Да подписва разни почетни награди
за всички висши служители
в правителство, което обича наградите.
Във времена на скръб,
икономическа криза
и бедствия.

 

Превод от английски Катя Герова и Марко Видал

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Добринка Корчева – Пъпките се разпукват

by New Social PoetryNo Comments

Петко Дурмана, Езеро 43, дървета 62

 

Пъпките се разпукват
с гръм с трясък
с колко осколки е запълнена пролетта
Както е пълна-препълнена с чер пясък
на удавника незатворената уста

По вълната се стрелкат хора и китове
тежат и летят и отново тъжат
С колко шрапнела
наситнен и наситен е
жълтъкът на яйцевидния път

С вечния ГРАД
се прицелват сирените
Окото на мушката –
като мушкато е то
Бедняшкото цвете, казваше Жана, и слезе от Арката
Аркадия се отлага
по стените на вените.
Така по съда се прилепва листо
от някакъв БУК,
от някакъв ГРАД ли
одесисиатли
от мини отминали

валчести са вълните
и деветият вал често
се разпуква с прелетен звук

Чуй! Вишшш…
Вишшшчуй!
Окото на мушката
е с мушкато намушкано
Имаш девет секунди
да кажеш: „изплюй
пясъка чер“ на удавника
Преди морето да падне до теб
изтърбушено.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Тарас Шевченко – Дали са съдбата и пленничество

by New Social PoetryNo Comments

 

 

Дали са съдбата и пленничество,
Дали са летящите години,
тези, които ми разбиха душата? Или никога
не съм живял с нея, докато живях
с хора в оскверняване, оскверних
чистата си душа? А хората!
(Разбира се, хората се смеят)
Наричат я млада
непорочана и свята
наричат я какво ли не… Врагове са ми те!
Люти хора! Люти! Вие ми откраднахте
и скрихте в мръсно блато
алмаза ми чист, скъп
Душата ми, която до вчера беше свята
И се смеете! Нехристияни!
Не сред вас ли, скверни хора,
толкова оскверних душата си,
че не зная дали някога съм бил чист
защото вие ме взехте с небето
и приютихте сред вас и да пиша
мръсни стихове ме научихте
Вие тежък камен сложихте
посред пътя и в него разбихте… Страхувайки се от Бога!
моето малко и бедно
И праведно сърце веднъж!
Сега тръгвам без път,
Без павирани пътеки… А вие
се изненадвате, че се спъвам,
че проклинам вас и съдбата,
И плача силно, и като вас
се срамувам от бедността на душата
Моята грешна душа!

1850

 

Превод от украински Алина Врабий

 

През април 1846 година Тарас Шевченко става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“, в чиято програма са идеите за украинско национално възраждане, панславизъм под формата на славянска конфедерация, демокрацията и социалното равенство (включително отпадане на крепостничеството). През 1847 г. повечето членове на организацията са арестувани и претърпяват различни наказания за своята политическа дейност. Следствието не доказва членството на Шевченко в организацията, но въпреки това решава да го накаже за неговата литературна дейност.

Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал, днешната Оренбургска област на Руската федерация), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и да пише. Той е освободен през 1857 със смъртта на Николай Първи, но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си. (б. пр.)

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Елефтер Арнаудов – Ти роб ли си или човек?

by New Social Poetry1 Comment

Петко Дурмана, Мишле 31, зайче 41

 

ти роб ли си или човек?

животът днес те пита –
ти роб ли си или човек?
убийствено настойчиво те пита,
няма време, невинните сега умират!
какво си ти? сега реши!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Кристиян Герчев – Повечето деца на Украйна

by New Social Poetry1 Comment

Петко Дурмана, Дете 39/31

 

Повечето деца на Украйна няма да намерят бащите си…
40 лева на ден
40 лева на ден струват сълзите им
И 40 лева на ден са въпросите към майката
По 40 лева на ден
за ден без татко…

Къде е татко
Майко
къде е татко

Струва ли ви се много
Струва ли ви се скъпо
Струва ли си
Струваме ли
Четиридесет лева струват душите ни
Много е
Струват по-малко

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X