Дени Вилньов, Дюн: Част Втора
Колко беше луда и свободна
имаше нещо в теб сияйно и открито
каквото и да мислеха за теб
ти бе шехината на махалата
колко беше хубава само колко
беше луда и свободна
Сега те виждам с разширени вени
червилото размацано петно около устата
по кроксовете в края на ноември
колко беше хубава само колко
беше луда и свободна ти
лудичката на квартала.
сп. „Нова социална поезия“, октомври 2026, ISSN 2603-543X