Васил Прасков – Няма живот след любовта

няма живот след любовта
никой не се е върнал оттам
за да разкаже

 

доживотен затвор

ще те убия в себе си
и ще те излежа
на различни места
с различни хора

 

***
всеки стих
е сбогуване с поезията
отдалечаване от думите

мълчание

 

***
хората са
поети без поезия
живеят без живот
умират без смърт
обичат без любов

 

невъзможната любов

знаеш че пътя към леглото ми
минава през поезията
а към сърцето ми –
през смъртта

и винаги избираш живота

 

всяка сутрин светът е отново на своето място

винаги когато
минавам покрай надписа
люлин мрази мвр
се успокоявам
за природата на нещата

 

смърт в люлин

в тази стая започва тишината
а когато отворя прозореца никой не скача
(свършват педерастите
свършват наркотиците)
кой ще ме избави от тялото на тази смърт
и ще ми даде твоето

 

***
поезията е болест
предавана по полов път
не се умира
но и не се живее дълго
а лекарствата са безплатни

 

не искам
да те чукам
докато смъртта ни раздели

не искам
да оставям белези
по душата и тялото ти

не искам
да те връзвам
и да те бия

не искам
да те душа
докато си с белезници

не искам
да свършвам
дълбоко в гърлото ти
нито на лицето ти

не искам
да пикаеш върху мен
нито да сереш в устата ми

не искам
да не се къпеш няколко дни
преди да свърша
на потните ти стъпала

не искам да стискам зърната ти
докато ръката ми прониква
дълбоко в тебе

не искам
да стигам през джи точката
до сърцето ти

не искам
да кървиш
нито да плачеш
от болка и удоволствие

искам
да погледна в очите ти
и да видя смъртта си

 

прайд

ако имах дъщеря
щях да я кръстя
калин терзийски
щеше да стане
хетеросексуална
православна
алкохоличка
сутрин щяхме да ходим на църква
после цял ден да пием
и пишем поезия
нощем щеше да е наше
царството небесно

 

лайфстайл

ремарк преписва
от августин

пайнер преписва
от августин

господинов преписва
от августин

аз преписвам от господ

Дом

 

Аз, Владимир Сабоурин, роден от майка българка от македонски произход и
баща кубинец от френски произход, декларирам, че

мразя българския дом, началото и края на всички злини, майка на насилието,
властта, отчаянието
мразя майка си, която намери, избра, изплащаше този дом
мразя баща си, който остаря в него
мразя смъдящата сладка рана Македония
мразя неоколониалната позорна франкофония.

Мразя притежаващите собствен дом, собствениците на недвижими имоти.
Мразя обитаващите Оборище.
Мразя умиращите у дома.

Горко им.

Блажени живеещите под наем.
Блажени живеещите по общежития.
Блажен незримо, неведомо, непостижимо пребиваващия сред нас в последната
Надежда.

Блажени умиращите по болници.
Блажени умиращите в старчески домове.
Блажени направените на препарати.

Защото тяхно е царството небесно, небето над София.

 

Владимир Сабоурин