Магдалена Уанли
Кое е мястото, което се полага на смъртта
в митичния момент на срещата ни с нея
Смърт в пълното отсъствие от себе си
и липсата на отношение
защото иначе смърт на смъртта си
би установила
смъртта е винаги на другите
дори когато това са твоите родители
Под разкривена арка на порутен зид
изпъстрен безразборно с некролози
приема гробището всяка смърт
докато своята изключва
Едно всевиждащо око
как гледката ще изтърпи
на селище потъващо в земята
с добитъка и със стадата
отново там да засели и яви
в прегръдките на непрогресиращата
смърт и на съдбата
И къщите затиснати с това
което винаги било е тяхната основа
унила архитектура на смъртта
и вкопчени в нея стените на живота
прескачащи над гроба зейнал
в краката ни на всяка крачка
О аз съм селянин забравил
ужаса на срязания чревен възел
и съпротивата срещу това
което е възел на самата съпротива
и как да свържа началото и края
и края на всичките възможности за край
в гърлото на чистата непродуктивност
запълнено с литература
заразата на Хадес фекалии и пепел
и токсични факти на разпада
самата дума смърт
изопачена социално
от човешкия подход към нея
без да й подхожда
Забулената чужденка
която чука на прозореца
и трополи вместо дъжда
разнася съхнещи в цитатите цветя
и древен химн за Персефона
която храни всички
винаги
и после ги убива
Съвсем погрешно е да смяташ
че в несъзнаваното сме безсмъртни
там просто времето отпада
и границата между голия живот
и произволна смърт не съществува
ИНДЕКСАЦИЯ
Да имаш свят прекрасен свят
доколкото го нямаш
И общност на света
доколкото неприобщена
в единен фронт
защото няма своя враг
и несъзнаваното корелат
на капитала в анонимна схема
В зародиш на погиване
сред глетчерна вселена
светът е иманентна болест
и слабите природи
несмогващи да се издигнат
до чисти форми на идея
субект на слабост информират
Символи внедряващи порядък
на отсъствие и смърт
в пустинна композиция
и странна свобода
в предвиждане на смърт
смъртта която правеше свободни
ангелите в църква на числото
ангелите с отменени пишки
надуващи тръбите
на недостъпно наслаждение
В автоимунно буйство
на превъртял суфльор
и неразпломбирания пъп
на куртоазната девица щраква
капана на крайните неща
и съкрушени екзистенции
добавят смисъл със своето изчезване
и пустота внедрена
от жестовете на разчупване
извън баланса на декласирана природа
в точката на собствената си невъзможност
Индексация на произволните събития
в първична форма на подредба
и топологиите на гнездене
в разходящи серии на несъвместимост
кукувичият Христос в машината за време
на катастрофична плодовитост
и имена за времената
на чезнещи обекти звездите и всемира
където не се намесва никой
И сключените кибер-кръгове
на серии от плюсове и минуси
които в началото са произволно
шествие на огледалните неврони
и брейкове на хромозоми
в нивата на диференциация
между рибните пасажи и могъщи китове
в океана на изчерпаните стойности
Опустошителната ярост
на негативна воля към ликвидация
на своето явяване
и негативното изкуство
на темпорални стражи
погасяващи дискретните моменти
в илюзията за шпалири
уроците на маските да се възползват
от собствената си нереалност
и места за вписване
доколкото са място за отписване
И колапсът на танц
от спънати движения
в симулация на свобода
за левитиращи монаси
в ключов солипсизъм
под гнета на елитарно слънце
И само тези гласове в нощта
на лингвистична уязвимост
уличните лампи
на корелат беззвезден
писукащи сигнали
и отчаяние незащитено с код
в неистово самокопиране
последните лемури
на Африка апострофирана
от Бъроуз-Мадагаскар
ЛИМИТРОФИИ
Склон на хълм с маслини, издигнат срещу морето,
без да се виждат населени места от него
и носът на Портофино затваря залива на югозапад
Разходки сред маслинови горички
по хълмовете на Рапало
до Мадона delle Grazie,
Сан Панталео и Сан Бартоломео
параклисите по пешеходната пътека
към Монте Алегро
заглушени от новото строителство
Морски светилища за дарове
и картини на корабокрушения,
от които участниците са се спасили
“Повесете ми камбаните
до светилището на Венера”
Мъжете с дълги пръчки
брулеха от клоните маслини
а след това събираха ги от земята
жените винаги навън от къщи
пеещи момичета под слънцето
играеха с тестостерона
на италианското либидо
И чак на връщане разбираш
че пейзажът трепкащ лъже
с ефект на нано-софтуер
за местещи се дюни
със скрито пренареждане на песъчинки
в призрачна процесия
Отново на брега изниква божеството
от сън и вино натежало
в безкрайната прозопопея
да върне на мъртвите лицата
и пурпурната чаша на екстаза
На собствения си мит Дионис
пленник сред опияняващи пейзажи
включен като изключен
от социална мрежа на вулгарни сетива
където всяка тоталност е фалшива
Туристически вълнения
адреналин и иконичен лифтинг
на нивга неувяхващи цветя
под дъжд от диамантени оксиморони
Непосредственото
das Unmittelbare
се отдръпва в достъп на недостъп
като устните на хиатус
които никога не се докосват
Пейзажите задръстени в препратки
с дигитално генериран образ
в който плагиатството си разпознаваш
като болест на езика
и фаворитите извън обхват апострофираш
Присъдата повтаря
стореното престъпление
в лица изложени за селфи
на перверзията да обслужват
наслаждението на пейзажа
Поезия на асоциации
където са неразличими
отдадената почит от страховете за влияние
В непроявени истини
ти се заблуждаваше повторно
за всички доминантни –изми
които епохата си омърсиха
лихварското изкуство
на нищото с неначислими лихви
като жените непостоянно също
Тиренските моряци
които отплаваха към Наксос
сега са стадото делфини
около крушение на морски съд
по пътя си застигнат
от бурята на диалектика в застой
щом дървената мачта се разлисти
и греблата се развият в лозови филизи
На палубата изравнена с водорасли
Дионис с непритъпена лъвска лапа
поваля ни в море от алкохол и смърт
Mare nostrum
на пълния негативизъм
в принуда да избираме
с осуетено основание за избор
и само шансът се скапваше дрогиран
в море от вероятности
О тези които не сполучиха
с произход и държава
и тези които ги смениха
заради други богове на омерзение
и когнитивна картография
Непосредственото божество отхвърля
фетишизма на посредствени похвати
като първа жертва на своето възникване
Спазвайте реда си
keep the line
тъй както ти не можеш да си биващ
без да придобиваш плячката на капиталиста
Лимитрофия на брегове и статуи напукани
по ръбовете на разложени империи
и разпадащи се текстове
в които очакването се въздига
в дистанцията на провала
Сбогом на Италия под туристическа блокада
с презрение към чужденците
които я изхранват сбогом
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X
