Сн. Магдалена Уанли
Списание „Нова социална поезия“, ISSN 2603-543X
Поли Муканова – Повеят на вятъра
Слав Недев, Пост-урбанистична визия No. 7. 2011, 110 х 150 cm, маслени бои, платно
* * *
повеят на вятъра
отвява ли скръбта
мъката според сезона ли расте
паднало листо
съм
остават някакви контури
очертания от най-далечната земя
и цялото прекатурване е всъщност само ход без думи
излишество и суета
вятърът мълчи
сменя сезоните с тапети
като в онзи филм
а ние сме в килията
целуваме съдбата си
отхапваме езика ѝ
и после плюем
храчим думите
безцелни безполезни
закотвени в мълчание
* * *
(по Рене Магрит)
Това не е истина.
Това не е имитация.
Това не е сън.
Това не е това.
Изкуство с обратен знак.
Реципрочността на въображението.
Дробната черта на схемата.
Това съм аз.
(Мигове в кибритена кутийка, Алтера, 2009)
Mалка дъга
винаги ще носи багрите
на онова ноемврийско слънце
на онзи пейзаж
с ученически подпис
и цяла вселена
в която живееш
никога една пътека
никога един маршрут
едно ли е сърцето
на картината в хола
един ли е кръгът
една ли си
хиляди пътеки до теб
и един път на мълчанието
което носиш
там приютяваш
спомените
за момичето
за изгубения град
императрицата
с корона от съдбовни нишки
образ
който няма как да бъде нарисуван
светове които свенливо мълчат
загадка на художник
който пази своя последен образ
в небесно платно
неразчетен йероглиф
на малка принцеса
След…
след абитуриентски балове
сватби
семейни тържества
остават снимките
и винаги (по правило)
двама-трима липсват
на някои фотографии сякаш съм сама
тържественият миг е преминал отвъд
участниците са безмълвни наблюдатели
там някъде
отгоре
един ден и аз ще съм само снимка
в застинал
тържествен каданс
Όμορφη Μαρία
В памет на Филица Софиану–Мълън
Незнанието за вечността
е скрито във всекидневието
на оставеното
в кухнята кафе
на стъпките в града
за които си спомняме
едва
когато сме
маслинови клонки
на вечен спомен
хубава Мария
бяла и лека
все по-малко
думи
към вечността…
(Пристан за отшелници, Фондация „Емили“, 2022)
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Таня Николова – Майка ми и тъгата
Слав Недев, Артефакт, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm
МАЙКА МИ И ТЪГАТА
Направила е шарена туршия
Ивица зеле
Ивица чушки
Карфиол
Моркови
Целина
Вода
Сол
Това е събитието
Обажда ми се
Много красива била туршията
На едикоеси рафтче я подредила
Останал ѝ малко карфиол и зеле
Какво да го прави
Имала план
А днес успяла да стигне сама до гробището с градския транспорт
Толкова хубаво било!
И без пари ѝ излизало защото имала карта
Тролеят бил без жици и целият пълен
На крайната спирка един час чакал така че
Успяла да поразчисти от треволяка гроба на баба ми и дядо ми
И каква радост! Някой бил счупил оградата между старите и новите гробища
И имало път направо за гроба на баща ми
И тя отишла и понеже си носела мотичка го прекопала и цветя оставила
Въобще подредила го
Но пак ѝ станало мъчно че всички гробове наоколо вече били с паметници
А на баща ми – не
Търпение казвам, успокоявам я, нали помниш какво ни казаха от погребалната агенция
Гробът се сляга една година, не го правете по-рано, че ще се напука
Е да де, ама
Мъчно ѝ е
А тя е малко дете
А на мен сърцето ми се къса от
ТОЗИ КРЪГОВРАТ
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Рени Васева – Зеленото бавно умираше
Слав Недев, Пост-урбанистична визия No. 1. 2007, 100 х 130 cm, маслени бои, платно
„Неотложността на всяко нещо е страшна“ (В. Улф, „Вълните“)
Неотложните пътища всяка сутрин,
неотложното събуждане,
алармата раздира тънкото платно на сънищата,
часовникът е струпал сред стаята пустиня
на часовете тътнещите пясъци
без глътчица оазис…
Неотложените крачки до кухнята
със стария халат и с чехлите,
които дълго търся под леглото.
Сънят е залепил очите ми със сиво тиксо
и хоризонтите са някъде далече,
съвсем е неотложно да изтърпя закуската
и неотложения разговор със себе си,
с болката и спорещите гласове.
Те шепнат, после викат,
после ти, любов, си моето спасение
от собствените ми водовъртежи.
А ето и кафето, не дърпай още,
моля те, пердетата, виж тази прах,
акарите ми носят неотложеното пладне,
а после сенките ще припълзят
и пак ще ме нападне онази сладка мисъл –
за неотложената смърт…
„Седим, обточени с мъгла. Представляваме безтегловна територия…“ (В. Улф „Вълните“)
Мъглата е обточила перваза,
а къщата, размахала стрехи,
във следващия миг ще се опълчи
на есенната меланхолна гравитация,
ще полети над сивото поле,
над сребърното шалче на реката,
ще повлече със себе си страха
и всичко онова, което крия
далече от очите и сърцето си.
И аз ще се издигна в безтегловност,
а долу ще останат тежки, вечни
на стаите завесите от плюш,
писалищната маса с перодръжката
и старата ми пишеща машина,
която се размазва във мастилено
на всяка главна буква В.
Море е буква В, море
и два безлюдни екзотични острова,
обточени с мъглата на мълчанието
и само призрачните палми търсят слънцето
и си припомнят нежните обятия
на мъж, доплувал отдалече със вълните,
един невинен Робинзон Крузо
със корабите си, удавени и разнебитени,
и семената на опазени мечти..
Зеленото
бавно умираше,
толкова неусетно,
че тревата
изглеждаше синя
в тази есенна привечер.
И бълнувахме, бълнувахме,
уморени,
хроничноболните
делници
ни притискаха,
но ние нищичко
не поискахме.
Пазарувахме от осем
до десет
и беше толкова лесно
да се загубим
в гората, вече съвсем
непозната,
съвсем непозната…
Виждах
новите сгради,
монументално строителство
отново с привкус
на Сталин.
Подредени фигурки
в чекмеджета
от скрина на града,
който искаше
да ни види погребани,
да ни чуе притиснати
до великата нужда –
от хляб и от чувства…
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Ваня Вълкова – Зимни стъпки
Слав Недев, Levitation 2
АВТОГЕНЕН ТРЕНИНГ В КОРИДОРА НА ПОЕТИЧНИЯ МАРКЕТПЛЕЙС
(или пространство на успеха)
Добре дошли
в поетичния маркетплейс!
Добре дошли
в отдалечаване от смисъла!
Добре дошли в
надпреварата за идентичностна загуба!
Настанете се удобно!
Бъдете доволни!
Протегнете се спокойно
и умишлено бавно
С бавни движения на ръката,
отворете белият плик
С бавни движения на очите,
погледнете към небето,
и си представете, че сте птица
Наближава
кулминационният момент на вечерта
Излезте на мекият зелен килим,
покрит с останки от изтръгнати крила
Изправете се гордо и пристъпвайте бавно
Приемайте равномерно и овладяно
всичките достигащи,
до вас овации
Усмихвайте се непрестанно
и монотонно кимайте с глава
Отворете бялата мраморна кутия,
приберете шумовете от зелени хартии
Използвайте
новите си придобивки-ръце
и благодарете всеобхватно,
че вече не летите,
а може да отваряте и затваряте врати
Пристъпвайте бавно
Прожекторните светлини
преминават, през вас
Никога няма да забравите този момент
Пристъпвайте
стабилно и бавно
Краката ви натежават
бавно и постепенно
Ръцете ви натежават
бавно и постепенно
Главата ви натежава
бавно и постепенно
и се превръща в опаковка
Бъдете прецизни
и открито въодушевени
Разопаковайте,
до болка и кръв,
махнете всички ненужни опаковки
Премахнете страха от неуспех
Бъдете свободни!
Добре дошли
в нашето вътрешно
пространство на успеха
Затворете вратата
Навън е ветровито
Дами и господа,
Недами и негоспода
Три пъти благодаря
14 декември 2022
Ваня Вълкова
Стихотворението е част от ръкописа
КОДОВЕ В ГРАДА / ЪРБЪН КОДОВЕ
ЗИМНИ СТЪПКИ ( НЯКОИ СА НА КОТКА )
Котката премина
бавно
отпечатък на недосегаемостта
Котката проряза
остро
сухия студ на детска градина, без деца
Котка-плазматично тяло
се огъна
за миг фрагментира стъклото, през което гледам света
Цветовете на движенията се променят
–
тя не ме вижда
тя не знае е че е студено
тя не знае значението да си отвъд границата
на преминаване на ежедневието
Черната котка елегантно преминава
през зимата на моят сезон
януари 2022
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Марияна Кондова – Въглероден отпечатък на моята мусака
Слав Недев, Levitation 1
Въглероден отпечатък на моята мусака,
Въглероден отпечатък на моята зелева чорба
Въглероден отпечатък на моята шкембе чорба
Въглероден отпечатък на моята баница
Въглероден отпечатък на моята свинска плешка с гъби
Въглероден отпечатък на моята кървавица
Въглероден отпечатък на „блек ангъс“, който не е мой
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Петър Петров – Мамут
Слав Недев, Останки тактилност, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm
Вкосмолет
Ледопад
Ураган
Космонавт
Звездокрушение
В Безкислородността
на Непознатозем
Извънземнота
за Мамутолов
от Смъртоглад
Фуко Плувакорабчев
Подостря си антенопредавателя
по Безкрайнолед
Тежка гравитация
Последния мамут
Послевкус на Страхострах
Плътонаръг и
Сърцеряз
Мамуторев
Човекоплач
Полярно Гладовидение
Мираж в пустинията
Животек
Смъртишина
Червеносветомиг
Аларма за критични жизнени нива
човекозабит
антенопредавателя
Излъчва му утихващия пулс
С честоти расейва се във вакума
Като поток подслаждащ
соления океан отатъка.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Йорданка Рашкова – Обезболяващите
Слав Недев, 144 буркана йогурт (поглед отгоре с перспектива)
Тази сутрин, в огледалото,
открих доказателството
за снощната ти изневяра.
Перверзно ли е, че се усмихнах…
А после си спомних,
това е измислено щастие.
И ми се доплака.
Колко живота са ми нужни,
за да се науча, да бъда щастлива.
Обезболяващите
са като фалшивото щастие.
Не чувстваш нищо,
но болката остава.
И се завръща с нова сила.
В най-неподходящия момент.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Теодора Пеломиду – Писмо до тате
Слав Недев, Останки материя, 1995, Soft Pastel on Paper, 50x65cm
Пресечка в залеза на любовта
Не се страхувай, мое аз,
когато сме в безпътица
е нужна лудост.
Обичай ме,
защото утре ще сме здрач.
Погледни ме смело
и скочи в очите ми.
Писмо до тате
С този влак
внезапно пристигна,
кървав залез
препълнен със болка.
Ти на гара „Драма“
тихо въздъхна
потъна с мъглата
в безкрая.
На перона осъмнах
внезапно бездомна.
Сядам на куфар
със спомени стари.
После назад
погледнах печална.
И останах завинаги
в своята драма.
В този влак –
с прикачени вагони,
няма надежда,
има само съмнение.
Някога, някъде
дали ще се срещнем?
Птици без вяра
с криле нажежени.
Днес пак сънувах
тези вагони,
кървав залез –
сълзи във съня ми.
Някога –
пак ще бъда твоето
мъжко момиче.
Някъде –
пак ще сътвориш
съдбата ми, тате.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Десислава Валентинова – Старчески истории
Слав Недев, Артефакт, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm
Деца на убийци
(по мой сън)
Среща с теб,
Любов моя,
Казваш,
Нямам деца,
За да не ги гони
Един ден народът,
Защото съм убиец
Деца на убиец
Щяха да са
Разбирам
И продължавам
Да сънувам
Стоя до Бойко Борисов
С ръка зад гърба си
Той дава тайно знак
И ме убиват
С ръка до лявото ухо
Той дава знак
И ме награждават
С торта
С много срещи
Господин Борисов казва,
Вземи, момиче,
Че остана сама
Това са сънища,
Мили читателю
Остани със мен
Във любовта
Любовта
Винаги звучи
Като стъпки
Дори след смъртта
Останалото
Са черепи
И кокаляци.
Старчески истории
Дядо Цецко е на 101-а
Роден 1921
Днес се опитвал
Да убие
Муха
Врънкала край
Розовия крем
От десерта
И как я умори, дядо Цецко?
Ми, как, не става
Не става
В последния
Момент
Вися над нея
Въздухозатаително(!)
… ще я изпусна вече
От обсега на мухобойката
… си викам… и,
Айде бе, Цомпа
Цвъкни я
И в акъла
Иде жена
Първата
Която оправих
Цап – шляпнах
Мухата
Мина от ред!
Аха, казвам,
Браво
А той си яде крема
И горната устна
Облизва
Като хлапе.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X