Магдалена Уанли
Нов ден
Пет часа е
Отново по-различен ден ще изпълзи…
Стръмна улица ще води към морето.
Сто чимшира ще посрещат русите туристи,
а аз със въдица в ръка ще търся рибата, която
после ще продам!
По-близо до водата и вълните
съдбата ме отвежда!
Къде си храм направен от
делфини?
От техните сребристи кости…
Череши
В черешите има
малки бели червеи.
Накисват ги в кофи
пълни с вода
и те изплуват на повърхността:
слепи,
агресивни,
издавени
Никога няма да бъдат част от пеперуденото
минало.
Няма да
остареят!
Длан
Разгледай синята длан
на тъжният човек.
Там ще откриеш венереният хълм
и линиите на живота и смъртта.
Няма да откриеш гладките съзвездия.
Те са радост.
Понякога извират от очите!
Вятър
Ти търсиш вятъра
навсякъде, но нищо не намираш.
Да беше кост останала от него,
кичур магмена коса,
или пък името, с което го
наричаше онази сребърна жена…
Да беше гост красивият, единствен вятър,
той през комина щеше да нахлуе,
за да опече погачата
с огненият дъх на думите си ранобудни!
Той може би е сам
и спи в облачните кули.
Той може би е сам
и сънища преде.
Време
Ще бъдеш пясъчен часовник
времето ми ще отмерваш
сред лунните дървета
сред лъчите с цвят на жътва
И този дом за огъня
ще ни разказва
как в него
песъчинките са се оглеждали
преди да се превърнат в стъкло…
там близо до параклиса
цъфти часовник
и времето ни проумява!
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X