Магдалена Уанли
Моите детски игри в изоставената леярна ме правеха истински щастлив, макар и да живеех на край града в нещо като затворено гето с преобладаващо душевно болни хора. Четях Шекспир и мисълта ми плуваше из венецианските канали. Драматургът от Стратфорд на Ейвън беше вмъкнал думи от местния език на областта Венето в своята пиеса „Венецианският търговец”. Отново ме връщаха до моята леярна и гетото, от което няма измъкване. И нямаше как да е иначе, та нали триждивеликият мъдрец повтаря от древността до днес на всички световни езици, включително и на настоящия lingua franca: “as above, so below, as within, so without, as the universe, so the soul…”. Думите съвпаднаха от само себе си-„гето” произхожда от еврейския район на Венеция, Венецианското гето в Канареджо, което дължи името си на специалната употреба на „ghetto”, означаващо „леярна“, тъй като през 1516 г. в близост до мястото, където са били ограничени да живеят евреите в този град, е имало такава.
Вече няколко зими два човешки живота превозват съдбата сгънати в ръждив опел. Майка, син и няколко улични котки обитават тази недвижима собственост с отдавна изпразнен резервоар и спуснати гуми. Късно е и навън вали тъмен сняг. От осветения апартамент над тях се подава уродливата глава на заместник-кмета, който проверява по няколко пъти на нощ своя скъп автомобил, паркиран пред блока до стария опел.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X