Магдалена Уанли
Тук клонките тънат без дъх в тъмнина,
тук птиците шепнат тревожно.
Живееш в мистична, дълбока гора
и бягството е невъзможно.
Нека съхнат дървета, да падат листа,
нека люляков дъжд да се лее,
все едно – ще те грабна, ще те отведа
в замък приказен с лилии бели.
Зли вещери дълго те криха от мен,
във плен те държаха с години.
Ти мислиш, че няма по-нежен рефрен
от вятъра в нощите сини.
Нека свъсено гледат над нас небеса,
нека лунният рог ги пробожда,
все едно, аз от тука ще те отнеса,
край морето в дворец ще те сложа.
Искам само да знам във колко часа
ще дойдеш смирено тревожна?
На ръце ще те вдигна, с теб ще летя
и дори да е невъзможно.
Като влюбен разбойник ще те отвлека.
Съгласи се! Харесай крадеца.
Ще живееш с мен в рая, в шалаш сред степта,
ако друг е обсебил двореца.
Превод от руски Маргарита Мартинова
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X