Магдалена Уанли

 

Творчеството е вечност

Когато го направихме беше
Мъгливо мрачно и тихо

Въображението без което няма правене
Свърши работата си ти беше щастлива

Сега слънцето изпълва с магия мястото
Белотата на снега следите от пикня и изпражнения

Трите снежни топки подредени в равнобедрен триъгълник
По посока на часовниковата стрелка

Първо главата после торса
Накрая долнището на туловището

Кехлибарени идеи на платон
В косите лъчи на следобедното слънце

Творчеството е вечност

 

Възхвала на забравата

Все забравям на колко стола седите
Все забравям на колко маси седите
Все забравям на колко господари служите
Все забравям от кои господари получавате награди
Все забравям колко нееднозначно е
Седенето на много столове
Все забравям колко нееднозначно е
Седенето на много маси
Все забравям колко нееднозначно е
Служенето на много господари
Все забравям колко нееднозначно е
Получаването на награди от много господари
Все забравям колко нееднозначно е да забравям.

 

Всичко доказва

Всичко доказва
Че между живота и поезията няма разлика

Слънчевото затъмнение над цикладите
И първото запазено и датирано стихотворение

Поетът анархист и превръщането му в национален поет
В германския италианския съветския монументализъм на 30-те

Сюрреализма дадаизма агитпропа
Заличаващи границата между живот и литература

Фб и петнайсете секунди слава
Всеки божи ден дай ни днес

Достоевски духовните ценности
И да убиваш да убиваш да убиваш

Любовта и смъртта като любими теми на поезията
И често срещани явления в живота

Общо взето всичко доказва
Че между поезията и живота няма разлика

 

Правенето на снежен човек

Дори в полите на витоша снегът е оскъден
Всяко претъркулване на снежната топка оголва
Черни влажни рани жълти борови иглички
Овъглени шишарки всичко полепва по топката
Снега пари по измръзналите пръсти като отдавна
Забравено междучасие с големия сняг от детството
Превиването на гръб над топката още не е подчинение
Боровете се надвесват без да шумят сухото дърво също
В горната част на поляната стои и ни гледа без очи вече
Стар снежен човек с гладко от топенето лице на мястото
На окапалите копчета кафяви петна без видими следи
От очите абстрактна глава на малевич първо кръстим
Новия снежен човек после прекръстваме стария

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.