Магдалена Уанли
Женската красота е вампир,
смучещ чрез идолопоклонския ми поглед
кръвта на моето въображение.
Замаяно, то съчленява фигури,
които досущ като естрадата,
укривана от широката публика
в резервата на радио „Христо Ботев“,
напомнят за първоначалните уроди,
родени от природата по Емпедокъл
в опитите й да налучка
най-целесъобразното си творение.
Еросът ми не е нерез на недостига,
чиито копелета от красотата
осиновява артистичното въображение,
а просто един лош навик,
върху който красотата паразитира
като въплъщение на безплодието.
Женската красота е мумия
в мавзолеите на глобалната скука –
Де-ем, Бе-ем-ве, Инстаграм,
манекен с осреднени пропорции,
характеризиран с все същите атрибути –
пътуване, планинарство, фитнес.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X