Магдалена Уанли
Мъжът е взел решение
че иска да разпръснат праха му
от края на кея
където преди е ходил за риба с приятели.
Сядали върху обърнати кофи за боя.
Понякога вълните ги достигали
и по края панталоните му ставали влажни, с дъх на сол.
Харесвали му чайките кацнали на парапета –
като напомпани от небето.
Взел вече решението си,
на здрачаване той отива до края на кея
и гледа морето.
Щом се обърне, понякога поклаща глава
леко и радостно, като човек
който си казва „Ами да, ще я купя тая къща.“
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X