Магдалена Уанли
на Б.П.
***
докато чакам тя да се обади
не чакам
всичко което ще си кажем
казано е
тя го знае
знаеш го и ти
и се усмихвате
~
понякога е дума
понякога музика
отключва вратата
навсякъде си
там е всичко
винаги
да го разкажеш
и да търсиш нещо
смешно е
виждаш
ти си
и малките неща и големите
малките са толкова красиви
няма куфар
който да ги пренесе
музика са
капка и жажда
и косъма на камилата
и самата камила
песъчинката под копитото ѝ
и мухата която каца на нея
~
телевизорите са включени
всички хора мълчат
а ти ги чуваш
~
написаното се изтрива
изтритото е написано
загубеното е там
намереното и притежанията
унес
в който конкретиката
е на водопада
ти си всяка капка
трева
мравка
дърво
Бог
и планета
от куп на куп
сякаш мелба
от сладкарницата на Господ
и ти ги е сервирал всичките
какъв глад
каква жажда
каква красота
ето го Башо
пак мост си е намерил
все там се разхожда
между земята и небето
тече вечната река
там е Майлс
пак мълчи щото кво да каже
Ван Гого се държи за ухото
и се подсмихва
и ти с него
какво да му кажеш
вече го нарисува
какви цени бе
кви милиони
хартийки на земята
там милиони са звездите
и сте на всичките
и сте всичките
~
после търсиш Бог
и всички се умихвате
няма го
вие сте
забравих
всички стъпки на сълзите
радостта
ще дойде тиха като дъжд
накрая
ще полетят звезди във нас
както и било е
добре дошли в отвъдното
слънца
*
нежност на тъгата
прости ни
че забравихме
и се забавихме
но сега
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X