Магдалена Уанли
Не намирам никого
от старата тайфа.
Сигурно още се крият,
стаили дъх
и се опитват да не се засмеят.
Улицата ни нямаше късмет
с изпочупените си прозорци
където в летните вечери
човек чуваше свадите на семейни двойки
или ги виждаше да танцуват на музика от радиото.
Всички бяхме влюбени
в рижавелката,
която сядаш на противопожарния изход
и пушеше късно нощем.
Сигурно и тя се крие.
Слабото момче
с патериците
което винаги носеше книга в ръце
вероятно не е
стигнало много далеч.
Мракът пада бързо
по това време на годината
и в лицата на непознатите
е трудно да различиш тези
които познаваш.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X