Магдалена Уанли
Ще бъда като ехо, което ще изгуби своята гласност,
моментът в който удари отсрещния бряг.
Третият закон на Нютон ще изгуби своя
смисъл в
този
момент.
Пътят на екотът продължава,
напред към миналото,
защото още не е достигнало стена,
от която
да откликне
За да чуя своя ек.
Ръката е екстензия
Нейният допир говори
Погледи заключени
Думи дълбоко в
Подсъзнанието
Миналото е насилствено подреден пъзел
Всичко липсва, но и
Всичко е там
Всяка част
Грешно място
Болезнена деформация
Седя си аз
Завързани ръце
Без глас
Без желанието да
Погледна
Срещу мен
Да погледна теб
Без дума
Без да разбера
Какво искам да кажа
Ще го кажа сега
Не чупи допълнително
Вече чупено
Не мъчи миналото
Това е краят за мен
На ръба срещу теб
Но не и за теб
Не, пусни, време е
Да срежеш бримката
Нищо не ни държи
Пусни
Стани
Погледни
Сега си просто
Ти и пътя пред теб
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X