Ивайло Божинов – Медиатор

by New Social PoetryNo Comments

Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

Когато се събуждаш от сън, за кратко стъпваш на тънка граница между две реалности. Разликата между тях е толкова малка, че преминаваш през нея за секунди. След това световете се разделят и единия забравя за другия. Понякога ти се иска да спреш времето и да запомниш какво се случва, защото чувството е вълнуващо, но не можеш. 

Там някъде, по средата, лъжи и истини не съществуват. Остават само голи, тичащи към своя свят емоции. Някои бързат да скрият лицата си, като актьори, излезли от роля. Други флиртуват с теб и остават в съзнанието ти, когато се събудиш. Пространството също липсва. Понякога чувстваш, че падаш и когато се стреснеш, очаквайки удара, изненадан отваряш очи. 

Като дете много силно исках да премина тази граница. Съзнателно да вляза в съня. Често заспивах, мислейки съсредоточено за това, което искам да сънувам. Отначало нямах никакъв успех. След това започнах лека-полека да усещам кога съм стъпил на предела, докато една нощ се получи. Влязох в съня с будно съзнание. 

Спомням си го много добре. Беше кошмар. В средата на пълна с хора поляна ме гонеше лъв. Аз се обърнах и го накарах да спре. Чувството беше невероятно. След това започнах да експериментирам. Обличах хората по различен начин, извиквах слънцето, летях … 

След време загубих способността да направлявам сънищата си, но продължих да усещам границите. Когато излизам от киносалон, или когато затварям книга. Ако реалността, която ми предлагат ме е докоснала, все още мога да усетя предела. Да го разгледам, да остана в него, да запомням и забравям нарочно. 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Дора Радева – Някога

by New Social PoetryNo Comments

Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

Някога
Когато каза, че най-добрата кухня е унгарската
Когато клюки ръсеше за Вазов и за „Мисъл“
Когато важен беше Дон Кихот
и Платонов, и разните детеубийства
Когато
Исках да се снимаме, а ти все нямаше пари
Когато ни разбиваха сърцата и насилваха телата
Когато Рамщайн и Висоцки бяха нашата убийствена комбинация
Те разбирах
Но него още го нямаше.
Дойде
и вече няма нас, защото
ми каза стига глупости
без атомни централи
и без джендъри
аман
И вече няма нас, а на Путин
общо взето
му е през оная работа
че нас ни няма.

 

пУмиярско

В спомените му съм кучето,
което маха с опашка
и гледа с оня досаден
твърде досаден верен поглед,
заради който ти иде да го нариташ.
Единствено с възпитателна цел
да го нариташ –
да го спреш да обича.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Добринка Корчева – Walka

by New Social Poetry1 Comment

Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

На връщане, по пътя, край който нямаше маслинови дръвчета и не прелитаха цикади, решението бе съвместно мълчаливо: никакво завръщане там, където очакването е изтрито от всеки дом и от светилата дневни не струи светлина, по чийто ръб навлиза различно от сивия мрак, и това бе по-тържествено от клетва, по-ефирно от лов на цикади, по-надигащо онази буца в гърлото, която е последната, камък за заключеното в куфара, вече станал ненужен, защото всичко е с нас и на нас…

Една виелица разтвори вратата една зима и някой избра да останем до кристала на погледа, тогава неистово бял, сега нажежен в червено, и този път този път е до всеки град с цикади и разтворени врати, но улиците му са опустели и не чуваме стъпките си, и няма нищо по-мълчаливо от погледа над онази маса, заради която се разпалва поне едно малко светило, и единственото, което казваш без думи, е напомнянето за птицата на перваза в четвъртия час. И тръгвам да я търся, тя ще се върне, а значи, и…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

 

Добринка Корчева – 1933 удара в минута

by New Social PoetryNo Comments

Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

Ни дворци,
ни бункери,
ни укрития.
Но сред нямащото значение
попитай я:
„На първа фронтова“
дали е „тихо“?
Тя знае
как убиха.
На белите престилки
белотата.
Поставя марлята.
Да се чете /не се чете/: граната.

 

Когато се завърнах в този Дом,
от него беше останал само звукът „Ом“.
Но нито една нота не ни прокуди
към капитулантски прелюди.

 

1933 удара в минута

Защо не мога да забравя?
Тази сграда.
Строена, като целия квартал в съседство, от моя прадядо, строителния предприемач Петър Пешев.
Сега тя е единствената ми връзка с живота на мъртвите.
Те не искат да умират, или… не могат да умрат.
Ключовете към щастието, усмихваш се ти, са там, където сградата започва отново, израства, поливана от дъждовете на Източна Европа, и в която започва филмът.
Разбери защо.
Обясни защо.
И да протегнем бавно ръцете си към „ключовете към…“.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Десислава Валентинова – През нищото

by New Social PoetryNo Comments

Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

Ти и детето

Обичах я, както не е позволено
Да обичам теб, музо забранена
Толкова много я прегръщам
Толкова й се радвам на двора
После крадешком до мен се връща
Как не съм я срещала сред хората
Погалих я веднъж по косичката
Тя ми даде вода със ръчичка
Дадох й да хапне с мене хлебче
Пяхме тъжно, пяхме смешно
Редихме си цветя на прага –
До свещите да грее нещо
Не я забравих чак до Прага
Но забравях теб, моя вещице
И пак те помнех, андрогинната,
Красивата, на нея роднината
И щом не ме прегръщаш, дай ми вещо
Своята благословия най-накрая
Да си имам и аз чедо, дар от Рая
И да си те спомням зиме
Че знаела съм муза с твоето име.

 

През нищото

В гъстия сок
На нашата
Екосистема
От човешки
Взаимоотношения
Ти се чудиш
Как знам
Аз се чудя
Кога и как
Да те оставя
Още малко
Да си поспиш
Юнак мой
Балкански!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Дамян Гочев – Будният човек е заспал човек

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022

 

будният човек е заспал човек,
но е заспал буден човек…
халюцинира в парализа
парализаран от халюцинацията…

подредено по Божинката

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Гордан Изметов – Тук черешовата никога не свършва

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022

 

* * *
тук
черешовата
никога не свършва…

* * *
хрущите ли?
хайде още малко, че пак е време за компот.
то и аз съм под капачката, но не си давам костилката на никого…

* * *
за
памет
поливай…

* * *
не е уважение
утъпкването на
тревясали пътеки
тревата не скрива целта
а пази споменът за посоката…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Владо Любенов – Не чуваш ли, скъпа, как вият чакалите рижи

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов

 

Не чуваш ли, скъпа, как вият чакалите рижи
там горе на Остра могила във тъмнозеления мрак,
не виждаш ли, скъпа, как мъжкият женската ближе,
щастливи във своя до смърт моногамен и самодостатъчен брак…
Спи долу селцето и светят най-горе звездите,
и ронят се старите фрески на Млечния път,
където се молят безмълвно невидимо кротко светците
за този красив кръговрат на живот и на смърт.
Но ти спиш и сънуваш Ловеца във черната дреха
как крачи с години и иде от синята степ,
и насън се усмихваш във някаква странна жестока утеха,
че първо той мен ще застреля, – да може да бъде със теб…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Владимир Раденков – Пролетен панаир на книгата

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022

 

Поседнал връз бордюр
на сянка под дървото,
доволно отметнáл пазара,
навярно новодомец
в Студентски град или Кръстова вада,
с длан бърше потта
от червендалестото чело.
До дънките като потури
и маратонките като цървули
лежи торбата със покупки,
докáто тарикатските очички
в социални мрежи скролват
и се озъртат за съратник
в убийството на книги
чрез задушаване в торба.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X