Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

Ти и детето

Обичах я, както не е позволено
Да обичам теб, музо забранена
Толкова много я прегръщам
Толкова й се радвам на двора
После крадешком до мен се връща
Как не съм я срещала сред хората
Погалих я веднъж по косичката
Тя ми даде вода със ръчичка
Дадох й да хапне с мене хлебче
Пяхме тъжно, пяхме смешно
Редихме си цветя на прага –
До свещите да грее нещо
Не я забравих чак до Прага
Но забравях теб, моя вещице
И пак те помнех, андрогинната,
Красивата, на нея роднината
И щом не ме прегръщаш, дай ми вещо
Своята благословия най-накрая
Да си имам и аз чедо, дар от Рая
И да си те спомням зиме
Че знаела съм муза с твоето име.

 

През нищото

В гъстия сок
На нашата
Екосистема
От човешки
Взаимоотношения
Ти се чудиш
Как знам
Аз се чудя
Кога и как
Да те оставя
Още малко
Да си поспиш
Юнак мой
Балкански!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.