Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Нефт
Технологията е вид изкуство
Аз предпочитам недоверчивостта
на дивите животни тeхните сетива
Всеки кара кола с удоволствие
И се храни с хибридна храна
В Турция и Иран строят язовири
А в Ирак заменят нефт за вода
Часовникът също е изкуство
Изкуството да отмерваш времето
което ти остава
Избор
Живея в много светове
Имам добри приятели:
хора, животни и дървета
Никога не съм се взирала
в рутината просто действам
Но хвърлиха камък и по моя прозорец
Реалността ме оголи и огложди
Казаха че съм отегчителна
Човек работи или за себе си
или е безнадеждно влюбен
На Ася
Той е влюбен тинейджър
Той е щастлив човек
Той ще направи всичко възможно
За да бъде щастлив
Ще те забрави
Ще се смее и забавлява
Ще бяга далече далече
За да бъде щастлив
И когато щастието влезе
в задънена улица
Той ще се върне да си поговорите.
Тогава ще му разкажеш
как се превръща
Болката в щастие
Взимащите и даващите
С елек на червения кръст
Той те гледа строго и изпитателно
От високо докато ти седнала
Довършваш парче маруля
На масата в ресторант
Вече дадох казваш с пълна уста
Не искаш ли още да дадеш пита
И ти присяда
Присяда ти
Има някъде там
Чувствителни хуманоиди
Има
Някъде
Там
Друг вид живот
Който се храни с бетон
И пие течно стъкло
Има и тъмнозелени гори
Пътека
И боровинки
Съвместими
За трудните връзки и разделите
Неизпълнените обещания
също са живот
изолираните от цялото
също са част от цялото
Сакромонте
Eдно момиче в дълга рокля
тропа вдига гюрлютия
Щрака с пръсти и се извива
Недостъпно подивяло
Удря длани по своето тяло
Двама мъже обрани напети
В червени ризи и черни елеци
С тънки шалчета на вратовете
Виртуозно свирят на китари
С погледи вглъбени
Една жена-лъвица
С черни коси и шал извезан
С усмивка достолепна
Вдига силно своя глас
и го пуска от високо
Да се пръсне на парчета:
Твоите тъмни къдрици
Твоите сладки устни
Хората ми казваха
Но аз не ги слушах
Един отива си
И аз съм толкова объркана
В преплетени животи
Слушам трескаво
И търся формула
Която да ме върне в кръговрата
Да бъда костелива недостъпна ли
Или да бъда уродлива нежелана
Или да съм съвсем нормална
В пропитата от информация среда
Кое без жалост да изхвърля
Кое достойно да запазя
Кое да върна
Както беше някога преди
Порутеният дом изчезва
Потънал в свежата непроходимост
Харесвам хората с големи усмивки
С големи щърби усмивки
Защото няма по-красиво от това
Да приемеш живота такъв какъвто ти се представя, да понесеш ударите му
Да се синхронизираш с него без фалш
Без пластмаса силикон и избелване
И да се усмихваш
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X