Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

Някога
Когато каза, че най-добрата кухня е унгарската
Когато клюки ръсеше за Вазов и за „Мисъл“
Когато важен беше Дон Кихот
и Платонов, и разните детеубийства
Когато
Исках да се снимаме, а ти все нямаше пари
Когато ни разбиваха сърцата и насилваха телата
Когато Рамщайн и Висоцки бяха нашата убийствена комбинация
Те разбирах
Но него още го нямаше.
Дойде
и вече няма нас, защото
ми каза стига глупости
без атомни централи
и без джендъри
аман
И вече няма нас, а на Путин
общо взето
му е през оная работа
че нас ни няма.

 

пУмиярско

В спомените му съм кучето,
което маха с опашка
и гледа с оня досаден
твърде досаден верен поглед,
заради който ти иде да го нариташ.
Единствено с възпитателна цел
да го нариташ –
да го спреш да обича.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.