Каталин Слуковени – Абект

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов

 

Абект

Като добър мъртвец аз ще се кротна
там долу, а земни глисти, мравки, работни
червеи, къртици на часа ще заприиждат,
ще свалят от раменете всички грижи,
личинки и ларви, без да бързат, кожа
месо, кости до шушка ще оглозгат,
ще лежа във мирното гъмжило блажена
и безгрижна, в покоя вечен бездейна
ще мирувам вдън земята, цяла
плячка за сезоните, през мойто тяло
те ще прекрачват; не топка закачка
насред сприхави минути, не играчка
за дете най-неразумно – ще сполуча,
когато най-накрая, най-накрая пукна.

 

Превод от унгарски Николай Бойков

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Карл Сандбърг – Под луната по жътва

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Industrial Dream 12

 

Под луната по жътва

Под луната по жътва,
когато мекото сребро
капе и проблясва
над градинските нощи
смъртта, този сив сеирджия,
се промъква и ти нашепва
като красив приятел
който си спомня.

Под розите през лятото
когато дръзкото пурпурно
се прокрадва в здрача
на дивите червени листа,
любовта, с малки ръчички,
пристъпва и те докосва
с хиляди спомени,
и ти задава
красиви въпроси без отговор.

 

Превод от английски Юлияна Тодорова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Голуей Кънел – Апетит за къпъни

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов

 

Апетит за къпини

Обичам да излизам в късния септември
сред сочните, презрели, хладни, черни къпини
да ям къпини на закуска,
стъблата им бодливи, наказание
което заслужават, познали черната магия на растежа си;
и както стоя сред тях
вдигнал стъблата към устата си, най-узрелите плодове
падат почти доброволно върху езика ми,
също като думите понякога, някои особени думи
като сила или смачкан,
многобуквени, едносрични буци,
които аз мачкам, изцеждам, и изливам
в тихия , слисан, хладен, черен жаргон
на яденето на къпини в късния септември.

 

Почакай

Почакай, за сега.
Ако трябва, не се доверявай на нищо.
Но вярвай на часовете. Нали те
са те водили навсякъде до сега?
Събитията в живота ти пак ще те вълнуват.
Косата ще те вълнува.
Болката ще те вълнува.
Рано разцъфнали пъпки ще те вълнуват.
Втора ръка ръкавици ще са пак чудесни;
спомените им пораждат в тях
нуждата от други ръце. Също като
отчаянието на влюбените: огромната празнота
издълбана от незначителни същества като нас
моли да бъде запълнена; нуждата
от нова любов е вярност към старата.
Почакай.
Не тръгвай твърде рано.
Уморен си. Всички са уморени.
Но никой не е достатъчно уморен.
Само малко почакай и чуй:
музиката на косата,
музиката на болката,
музиката на становете, които пак тъкат любовта ни.
Остани тук, за да чуеш за пръв и последен път,
да чуеш как флейтата на цялото ти същество,
репетирала в неволите, свири до пълно изтощение.

 

Превод от английски Христина Керанова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Роси Митева – д3ф0¶маЦиR

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов

 

днес е един от онези дни
в които пуша много цигари,
без кафе
или алкохол – харесва ми без упойка(тц!)
лежа, протягам се
и чакам душата си идиотска
да се завърне при мен – аз така се събудих, без Нея!
докато я чакам
ще продължа да се протягам.
вероятно ще получа крампа в прасеца,
ще се сгърча, като полуседирана жаба по време на дисекция и ще стисна зъби.
гърлото ми е отекло,
леля Керана казва, че там била петата чакра – така се подувало ако дълго време не изкажеш, каквото имаш за казване.
тупкалото ми е най-зле…
то така и се усеща де,
допускам, че анатомията му е вторично деформирана от многократните, дълготрайни пристъпи на „Синдрома на разбитото сърце“ – поне знам, че разбивачът е един и същ.
направих по него силиконов калъп за свещи
(по сърцето),
после го напълних с разтопен восък
и зачаках да изстине.
то изстина.
когато извадих внимателно отливката (поне аз внимавам със сърцето си…!),
се оказа, че не изглежда съвсем наред.
според леля Керана, е сполучлива проекция на четвъртата ми чакра.
Ще почакам още малко. И ще пуша още много.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Дежьо Костолани – Когато минеш четиридесетте

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов

 

Когато минеш четиридесетте

Когато минеш четиридесетте, една нощ
ей тъй се събуждаш и сетне дълго
не можеш да заспиш. Гледаш стаята
в тъмнината. Полека се размисляш
за туй-онуй. Лежиш с отворени очи,
както след време в гроба. Сега
животът ти тръгва по нов път.
Учудваш се, че си живял между земята и
звездите. Присещаш се за нещо незначително.
Позалъжеш се с него. Доскучава ти и го забравяш.
Понякога дочуваш по някой шум от улицата.
Знаеш какво значи всеки един шум.
Дори не си и тъжен. А само трезв, внимателен.
Почти спокоен. Внезапно въздъхваш.
Обръщаш се към стената. Отново заспиваш.

 

Превод от унгарски Николай Бойков

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Сергей Есенин – Говореше дъбравата златиста

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Industrial Dream 9

 

Говореше дъбравата златиста
езика на брезите с весел глас
и жеравите – прелетните птици,
отлитат, не жалеят вече нас.

Защо да жалят? Всеки тук пътува –
пристига, връща се, оставя дом.
Заминеш ли, все родното сънуваш
и месеца над езерния склон.

Стоя аз сам сред равнините голи,
а вятър жеравите е отвял,
замислям се за младостта си волна,
ала за миналото нямам жал.

Не жаля пропилените години,
за люляка душата не жалей.
Горят в градина ярките калини,
но този огън няма да ни сгрей.

Не обгоряват гроздове златисти,
във жълтини не губи се трева,
дървото както рони тихо листи,
тъй роня аз печалните слова.

И щом се с вятър времето измита
и тях ненужни ще смете за миг…
Кажете тъй … дъбравата златиста
говореше на милия език.

1924

 

Превод от руски Мария Шандуркова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Елисавета Плоскова – Когато той се завръща

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Industrial Dream 12

 

Когато той се завръща,
Онемяват и пътеки, и склонове.
Къса клони, взима живота им,
вече е силен да погали децата ми.

 

Ода за мълчаливците
Обичам ги.
С две-три думи
Чертаят
Кратък път
За връщане.

 

Последна ода за любовта
ТЯ Е ТАМ
КЪДЕТО НЯМА
СТРАХ И СМИСЪЛ.

 

Безразличието е броеница,
грижливо пазена в джобовете
„не мога повече, не искам“

 

Споменът за утре казва:
Аз, снимката и отчето,
Баща ми черно-бял,
Баща ми – мъртъв и усмихнат
пред купичка със жито.
И слушаме си двама самотата
Как капе и се точи и се слепва
Защото мъртвите бащи се връщат
неусетно

 

За Лилето слово
Всяко влизане в Йерусалим
е влизане в смъртта.
Това е важно да го знаеш, Лиле.
То не е витлеемското детство-
звездички, агънца.
Не е и да се перчиш пред тайфата
на брега на Галилейското езеро.
Не е да се пробваш с три риби и пет хляба
пред твойте си хора.
Йерусалим е потъване в неизбежното.
От влизането в него и в смъртта
започва животът.
Йерусалим, детенце, е
миг на неотменна чужда воля
на бог, тълпата, извратен управник,
всеки миг на сочно лицемерие,
безсилна обич,
отричане от мен, от майката,
Йерусалим-
е обруганото смирение
да имаш свободата си
да ги погледнеш
и да ги спасиш.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Камелия Щерева – Градината зад очите ти

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов

 

Нехайху

Между хълмове и сърцескоци
в окото от вятър и небе,
по тахикардията на въздухоплаването ти.

 

Градината зад очите ти
пърха като пеперудите на Набоков
преди да наслоят трепетите си
по пашкулите –
усукани в игри на думи,
игри на цветове и погледи.
И ароматните картини на Моне
ме гледат
през тънките ирисови нишки,
облъчили зениците ти,
пълни със светлина и зной –
напукват глухо норвежките ледове
и изтичат в нескончаемите експедиции
на Тур Хейердал –
към виждането.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Алекзандър Поузи – Есен

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Industrial Dream 14

 

В сънената тишина
на следобеда, златна
дреха е втъкана
над прерията и гората;
и сойката, от небесата
тъкмо се снишила,
сърдечни поздрави раздава
и е пълен въздухът с
червени листа, падат,
вдигат се отново, и тъй е винаги,
с безгрижна въздишка за
почивка – и е есен.

Превод от английски Юлияна Тодорова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Тина Иванова – През октомври слънцето тече като зехтин

by New Social PoetryNo Comments

Ивайло Божинов, Industrial Dream 7

 

***

През октомври слънцето тече като зехтин
върху салата капрезе,
но с печени чушки.

Листата са конфети,
изстреляни на 20 рожден ден на
платинено русо момиче;
асфалтът е тиган,
в който една дърта магесница
карамелизира годините.

Някой е подарил на момичето,
то е зодия везни (естествено),
последните дни лято.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X