Ивайло Божинов
Абект
Като добър мъртвец аз ще се кротна
там долу, а земни глисти, мравки, работни
червеи, къртици на часа ще заприиждат,
ще свалят от раменете всички грижи,
личинки и ларви, без да бързат, кожа
месо, кости до шушка ще оглозгат,
ще лежа във мирното гъмжило блажена
и безгрижна, в покоя вечен бездейна
ще мирувам вдън земята, цяла
плячка за сезоните, през мойто тяло
те ще прекрачват; не топка закачка
насред сприхави минути, не играчка
за дете най-неразумно – ще сполуча,
когато най-накрая, най-накрая пукна.
Превод от унгарски Николай Бойков
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X