Ивайло Божинов, Industrial Dream 14

 

В сънената тишина
на следобеда, златна
дреха е втъкана
над прерията и гората;
и сойката, от небесата
тъкмо се снишила,
сърдечни поздрави раздава
и е пълен въздухът с
червени листа, падат,
вдигат се отново, и тъй е винаги,
с безгрижна въздишка за
почивка – и е есен.

Превод от английски Юлияна Тодорова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.