Ивайло Божинов, Industrial Dream 12

 

Под луната по жътва

Под луната по жътва,
когато мекото сребро
капе и проблясва
над градинските нощи
смъртта, този сив сеирджия,
се промъква и ти нашепва
като красив приятел
който си спомня.

Под розите през лятото
когато дръзкото пурпурно
се прокрадва в здрача
на дивите червени листа,
любовта, с малки ръчички,
пристъпва и те докосва
с хиляди спомени,
и ти задава
красиви въпроси без отговор.

 

Превод от английски Юлияна Тодорова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.