Ивайло Божинов

 

Когато минеш четиридесетте

Когато минеш четиридесетте, една нощ
ей тъй се събуждаш и сетне дълго
не можеш да заспиш. Гледаш стаята
в тъмнината. Полека се размисляш
за туй-онуй. Лежиш с отворени очи,
както след време в гроба. Сега
животът ти тръгва по нов път.
Учудваш се, че си живял между земята и
звездите. Присещаш се за нещо незначително.
Позалъжеш се с него. Доскучава ти и го забравяш.
Понякога дочуваш по някой шум от улицата.
Знаеш какво значи всеки един шум.
Дори не си и тъжен. А само трезв, внимателен.
Почти спокоен. Внезапно въздъхваш.
Обръщаш се към стената. Отново заспиваш.

 

Превод от унгарски Николай Бойков

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.