Ивайло Божинов
днес е един от онези дни
в които пуша много цигари,
без кафе
или алкохол – харесва ми без упойка(тц!)
лежа, протягам се
и чакам душата си идиотска
да се завърне при мен – аз така се събудих, без Нея!
докато я чакам
ще продължа да се протягам.
вероятно ще получа крампа в прасеца,
ще се сгърча, като полуседирана жаба по време на дисекция и ще стисна зъби.
гърлото ми е отекло,
леля Керана казва, че там била петата чакра – така се подувало ако дълго време не изкажеш, каквото имаш за казване.
тупкалото ми е най-зле…
то така и се усеща де,
допускам, че анатомията му е вторично деформирана от многократните, дълготрайни пристъпи на „Синдрома на разбитото сърце“ – поне знам, че разбивачът е един и същ.
направих по него силиконов калъп за свещи
(по сърцето),
после го напълних с разтопен восък
и зачаках да изстине.
то изстина.
когато извадих внимателно отливката (поне аз внимавам със сърцето си…!),
се оказа, че не изглежда съвсем наред.
според леля Керана, е сполучлива проекция на четвъртата ми чакра.
Ще почакам още малко. И ще пуша още много.
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X