Ивайло Божинов, I’ll meet you there 1
Гората ме чува,
когато мълча…
Земята се спъва,
когато вървя…
Любов ще будува,
когато заспя…
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X
Димитър Попов – Гората ме чува
Диан Киров – Струвам нещо
Ивайло Божинов, People of Malashevtsi 2
Четирилистна детелина
четирилистна детелина
вирее в двора с кестени и ягоди
там дето е погребан моят дядо
има паметник зелен и мрачен
а до него стъпки останали в бетона
под къмъните червеи
с които ще закусят подивелите кокошки
нали е празник и утрото започва
с кукуригането на петел
…четирилистна детелина
струва повече от десет
читави кокошки
Ограбиха ми лятото
Не съм лиричен
….днес
защото някакви ограбиха ми лятото
беседката на двора и стоте череши
мъничките круши зелени още като пеперуди-
няма ги…
да не говорим за градинката с
безбройните „Мушкато“
в чиито цветове надничам като просеща пчела
за да помириша най-вярното приятелство…
няма го и покрива
под който съхнеха бадемите…
ограбиха ми лятото
някакви
без имена
без стъпки
в черната ми пръст
Тежи
корабът тежи
очите
лампите
и охлюва на двора
шишарките дето
украсяват вазите на всичките
скъперници
ще се пробудя
с нова сянка
тежка като тяло
на медуза
Струвам нещо
Къщата бе
развалена, разнебитена
черна като гарван
поробена като невестулка
никой нямаше да я купи
месеци или години наред
Накрая собствениците щяха да продадат
красивите камъни от градежа и така
да се спасят от бедността
Онези рози
цъфтящи в дворчето
и те струваха нещо
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X
Десислава Валентинова – Мед и етер
Ивайло Божинов, Stanislav’s waterfals
Детска песничка от квартал „Младост“
Гарваните кякат като кранти
Пръдва ведро таралеж
Сливи мятат се и джанки
И поляни пърхат във цъфтеж
Младост туй е, нощна смяна
Тука нищо никога не спи
Дай ми само лампи, ресторанти
И във центъра с метро иди
Да захапем онзи тлъст кюфтак
Мили братя и сестри
Ний сме в църквата на тоз битак
И животът ни цери
В крайна сметка сме щастливи
Да си хапваме месце
И защо така ни сътворил е
Господ с месните ръце.
Мед и етер
Всякакви видове любов
Ни водят
В живота и в смъртта
В света и във града
Аз гледам как замлъкнаха
Сирените на червеевия плаж
Сега сме с тебе далеч
Забравили онези
И всяка буква
В твоя поглед
Ме води
Към райската градина
На твоя порив
Към вълшебства
Които ти ще донесеш
Ярък сноп пръски светлина
И ясен звън
На удара по плочата
На старите
Вълшебства.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X
Гордан Изметов – Свободата
Ивайло Божинов, Cherni vrah 1
свободата
не е като времето
миговете й
дори не остаряват
дори далеч от темето
косите й
и след камбаните ще се развяват…
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X
Велина Караиванова – Харесвам небето и тогава нещата са ясни
Ивайло Божинов, Close 1
В предаването има продуктово позициониране
Фотьойл от зелен плюш
Който става по-лъскав с употребата Запазва спомена за тялото
На възрастната обитателка от втория етаж
Е изнесен на стълбищната площадка
Не си ми чобанин, чуваш ли старче!
Викаше шофьорът на възрастен мъж
Земята беше плоска и нямаше утре
Автобусът не спираше своята обиколка за този човек
Който гледаше само в ръцете си
Сякаш там беше написано какво да отговори
Земята е плоска
И има само днес, пълно с плашещи клоуни
Като жената, която излезе от вкъщи за работа
С неразнесен руж, а беше плакала
Установи се дъжд
Хората заразтваряха чадъри
Като гъби, като щитове
Сякаш можеха да се предпазят
от това което расте в тях
И ще победи точно в лошото време
Замесвам брашно за хляба, който
ще започне, и дърветата не знаят
дали одобряват като се поклащат
може би и те искат да се надигнат
преди да се свърши
Отдясно на черния светофар на червено
са спрели висока джип хонда слаб мъж и
дебела жена на скута й като домашен
любимец изплезила златен език
зелена дамска чанта непринадлежаща
ръка обесена през прозореца изглежда
че кутрето е отрязано или превързано
със зелена лепенка но е само късо
недостатъчно за камуфлажа отляво
двама чужденци се въртят като
ветропоказатели изгубени в парка един
човек беден но непробудно заспал на
зелена пейка слуша еднообразната
прогноза за времето от която последният
изглеждащо самотен кит е умрял
и след изпаряването на зелените
тленни останки е оставил след себе си
вода колкото само за чаша кафе или чай
но стига за всяка една сутрин до края
Камбана с вързан език
говори така както ти искаш
Можеш да я накараш да пее
Камбаната така както е родена
Е непредвидима
Мълчи като заплаха
Мълчи като истина
Вече, вече е много трудно да се извади
Ряпа от устата на златната рибка
Вече, вече е много трудно да се намери
Пръстен да те превърне на жаба
Вече, вече е много лесно
Всичко
Харесвам небето и тогава нещата са ясни
като новородената песен на канарче,
което няма да умре,
също толкова невъзможно истински
И ако някой ми каже, случва ми се непрекъснато,
че не било така, че не съществуват
безсмъртни канарчета, нито аз,
то само смъртта съществува
и небето след силния вятър
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X
Владимир Сабоурин – В навечерието на деня на предците
Ивайло Божинов, Rodopi 2
Благодарствено послание до непознатия служител от Северното крило на Императорската канцелария в източния окръжен център
На двадесет и деветия ден на петия месец
През дъждовен задушен пролетен ден
По време на обедната почивка в службата
Ти ме поздрави от съседната маса
Не си спомням лицето ти, не знам името ти
Не знам чина ти освен че си по-млад от мен
Но винаги ме поздравяваш за разлика от познати лица
От времето когато бях млад в това учреждение
Като самотен гарван сред тълпа гълъби
На тръгване ти пристъпи към моята маса
И любезно постави на нея солничка
Ако искате да си посолите каза.
Адресът
Никога не съм сигурен
Къде точно трябва да сляза
Въпреки навигацията
Само едновремешните ориентири
Изникващи винаги изведнъж
Когато вече си се примирил
Че пак си пропуснал спирката
Църквата между надземните тръби на парното
И шоурума на великата стена
Двете празни асансьорни шахти
Изтърбушени в началото на демокрацията
Третата отвежда на тринайстия етаж
На стълбищната площадка
Има решетка
Вървящия по коритото на канала
Роден съм на брега на океана
Но съм израсъл на брега на канала
Искаше се смелост да слезеш долу
Смелостта на мишка която не знае
Дали ще може да издрапа обратно
Искаше се смелост да минеш по мостчето
За непрокараното никога парно
Искаше се смелост когато канала преля
Веднъж на педесетипет години
Но аз бях на пионерски лагер
И само видях наводненото мазе
Което никога не изсъхна
Искаше се смелост да прескочиш канала
Толкова ме беше страх и толкова исках
Че така и не знам дали го направих
Искаше се смелост да се удавиш в него
И да бъдеш намерен надолу по течението
Като труп на клошарка
Сега ти вървиш по коритото на канала
Благодаря ти който и да си
Ти си вървящия по коритото на канала
Детето
Гарджето се беше забило в ъгъла
Пред входа на подземния гараж мълчеше
Родителите му грачеха от ореха
От който беше паднало
Какво искаха да му кажат
Какво си мислеше
Докато мълчеше
В навечерието на деня на предците
На тридесетия ден на петия месец
В навечерието на деня на предците
Обядвах с дъщеря ми заведох я на училище
И се приготвих за отиване на гробищата
Взех права лопата метла лопатка трионче
Ножица за клони мачете за тревите
Шише вода вощеница и кибрит
Утре придошлата река ще залее всичко.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X
Анна Златкова – Безспорно Данте (и не само той) трябва да се върне
Ивайло Божинов, Close
Безспорно Данте (и не само той) трябва да се върне в нашето училище. Но дали не е уместно заедно с него там да се върнат и някои от господата, попрехвърлили на попрището жизнено средата? За да научат например кои грешници в кой кръг на Ада страдат и че има такива, които са осъдени вечно да блуждаят в неговото Преддверие. Но както съветва водачът на Данте, “non ragioniam di lor, ma guarda e passa” – „Но стига сме за тях ний говорили: / погледай и мини“ (по превода на Константин Величков). Тъй като става дума за онези, които през живота си не са сторили нито добро, нито зло, които поради своето малодушие не са заели никога ясна позиция, се сещам за испанския израз “Ni quito ni pongo rey” (Нито махам, нито слагам крал), с който се изразява неутралност, отказ от ясна позиция. Пълната му форма впрочем, която рядко се използва, е „Нито махам, нито слагам крал, но помагам на своя господар“. Според историците фразата е свързана с едно историческо събитие от 1369 г., което слага край на борбата за трона между краля на Кастилия Педро І Жестоки и неговия полубрат Енрике. В решителния момент, когато между братята се стига до ръкопашен бой, френският благородник Бертран Дюгесклен, който е на служба при Енрике, сграбчва краля и така дава възможност на брат му да му нанесе смъртоносен удар. Все едно кой да е крал – важно е да служиш на онзи, който те е наел. Такъв е всъщност смисълът на фразата. Не е единствената, която гласи едно и означава друго.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X
Владимир Сабоурин – This is the end of the river, all right
Ивайло Божинов, Perestroyka
За първи път чух името, което не искам да си спомням, на кандидата за кмет на София на левицата от анархосиндикалист, за когото си спомням с носталгия.
По онова време тя агитираше за прехвърлянето на парите за втората пенсия на родените след 1959-та от частните фондове към държавния. Не разбирам нищо от финанси, но като роден преди 1989-та не го направих. След има няма десет години ще разбера дали съм взел правилното решение.
Пенсионното ми решение обаче, изцяло лично мнение, което не е препоръка за взимане на инвестиционни решения, не ми попречи да се интересувам от нея като профсъюзен деец, май дори й писах на лични да даде текст за списанието, май не ми отговори, зает с реални неща човек, няма лошо.
После я изгубих от полезрението си на занимаващ се с нереални неща литератор, докато не дойде войната – и тя много реално се забори за мир.
Еми това си е краят на реката, нали така.
София не е Камчия.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X
Владимир Сабоурин – Пълномощно
Ивайло Божинов, For the tourists
Упълномощавам поета Владимир Сабоурин със следното право във връзка с удостоверяване на мои права, както и всички произтичащи от това действия и процедури:
Да не е български поет.
Всяко действие, което противоречи на това генерално упълномощаване, влизащо в сила незабавно, да се счита за етически укоримо.
Във връзка с горното упълномощавам да ме представлява, отказвайки без изключение участия във всякакви по вид конкурси за поезия и журита на конкурси за поезия на български автори, в чиито статути и условия за участие присъства определението „български автори“.
Да ме представлява пред всички юридически и физически трети лица с правото публично и в личен разговор да опровергава принадлежността ми към българската литература.
Във връзка с горните права да има право да отклонява от мое име всякакви български награди за поезия, присъждани от български институции, държавни и общински, или физически лица.
В случай на спор между мен и поета Владимир Сабоурин правата на упълномощения да се тълкуват изцяло в негова полза.
Настоящото пълномощно е безсрочно и не подлежи на оттегляне поради настъпили необратими събития.
Упълномощител Vladimir Sabourín (подпис)
Към настоящото пълномощно се прилага книгата „Океана и брега който е умирането“, представляваща анкета, която излага детайлно биографичните и концептуални основания за упълномощаването и предстои да излезе от печат през месец юли 2023 г.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X
Добринка Корчева – Теорията на безконфликтността няма да бъде практика!
Ивайло Божинов, The way
За да има несменяем Вишински, се е изисквало да бъдат сменяеми, известно как в сталинландия, Ягода, Ежов и Берия.
За огромно съжаление на Путин и на софтпутинистите във и извън властта у нас това е невъзможно в чист вид в съвременна Европа.
Но е възможно в хибриден – уния на постчекизма с постолигархизма.
Като всяка престъпна уния, тя демонстрира, че „съюзът е нерушим“ и вечен, но пробойни съществуват, и още как.
Където е тънко, там се къса.
Усилията по задълбочаването на тези тънки места ще доведат до пукнатини, а усилията за задълбочаване и разширяване на пукнатините – до трещене по шевовете на целия“ нерушим“.
Прочее, да търсим тези места, скрити под бронята и мантията на суровата непробиваемост и обвити в лицемерната теория на безконфликтността.
Но дори и в Рая са заложени въпроси и конфликти. Какво остава за местата, отдалечени и по място, и по време от него…
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X