Ивайло Божинов, Where were you
Влажен полъх
се спира в лицето ми
носещ свобода,
но и болка.
Дълбоко небе
и високо море.
Май обърнато е всичко наопаки.
Вървя безметежно напред,
но угрижен.
Мокрият пясък застава
във стъпките.
Бавно премигвам.
Бавно се движа.
като току-що възкръснал от мъртвите.
Чуват се писъци –
нов живот или смърт.
Светлината и мрака
са си ужасно познати.
Не е дом,
просто е път,
който много отдавна съм чакал.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X