Ивайло Божинов, I’ll meet you there 4
Искам
Искам да стъпя пак
на онези крайградски поляни,
с калното лениво поточе,
където малкото ми куче тичаше,
а аз събирах челадинки
и четях пиратска разпечатка на „Билбо Бегинс“.
Полето с макове е Пътят, Истината и Животът.
И, честно, не разбирам как не те гризè
да бръкнеш във историята, дето
се клатят тъпо чучело и тенекè…
Ф. Б., кръстосай книгата отново
погребвай страници,
каквото щеш прави, но забави ме
в онези макове, защото…
в полето с макове…
в онези точно макове бях истински едно
красиво, страшно, бляскаво създание
а не като преди и след – лайно,
което се опитвам да забравя.
Умирам да умра във маковете
без да моля
и вместо хленч да заповядвам царски
чудо:
(За бога, малка Дороти, не ме събуждай!)
––––––––
P.S.
– Не можем нищо да направим за Лъва – каза натъжен Тенекиеният дървар, – твърде е тежък, за да го вдигнем. Ще трябва да го оставим тук завинаги и може би в последния си сън той ще види, че най-после се е сдобил със смелост.
Лиман Франк Баум – Вълшебникът от Оз, „Смъртоносното маково поле“
Преди рогата ни да се сплетат не знаех,
че в плодовата ни салата ти ще сложиш и захар, и сол,
че докато ръцете подреждат огнището, то краката се чешат в хладилника,
че „Подлост и милост“ е името на чашата турски чай
която дрогира приспани рефлекси
за да ги оплете като мома във кълчища.
И че всяко лайно всъщност е разказ със неочакван край.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X