Ивайло Божинов, Hitchcock
Списание „Нова социална поезия“, ISSN 2603-543X
Добринка Корчева – Пъпките се разпукват
Петко Дурмана, Езеро 43, дървета 62
Пъпките се разпукват
с гръм с трясък
с колко осколки е запълнена пролетта
Както е пълна-препълнена с чер пясък
на удавника незатворената уста
По вълната се стрелкат хора и китове
тежат и летят и отново тъжат
С колко шрапнела
наситнен и наситен е
жълтъкът на яйцевидния път
С вечния ГРАД
се прицелват сирените
Окото на мушката –
като мушкато е то
Бедняшкото цвете, казваше Жана, и слезе от Арката
Аркадия се отлага
по стените на вените.
Така по съда се прилепва листо
от някакъв БУК,
от някакъв ГРАД ли
одесисиатли
от мини отминали
валчести са вълните
и деветият вал често
се разпуква с прелетен звук
Чуй! Вишшш…
Вишшшчуй!
Окото на мушката
е с мушкато намушкано
Имаш девет секунди
да кажеш: „изплюй
пясъка чер“ на удавника
Преди морето да падне до теб
изтърбушено.
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Христо Смирненски / Hristo Smirnenski – Да бъде ден! / ¡Que haya día!
Да бъде ден!
Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред
вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.
За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите
и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
„Да бъде ден! Да бъде ден!“
¡Que haya día!
Negra es la noche y siniestra,
la noche es helada como la muerte.
En el pecho desgarrado de la tierra
fluye lenta la sangre ardiente.
Entre el humo de las ruinas
el demonio sin ojos de la guerra
ondea feroz la bandera
espada contra espada sin cesar resuenan.
Entre tinieblas, opaca y espesa
se eleva la silueta siniestra
de una enorme cruz,
y el gentío desde todos lados
avanza, perseguido,
por la ira del dios áureo.
Y la oscuridad se hace más densa,
y la multitud lenta se agolpa.
De aire están sedientos los pechos;
los ojos piden luz,
un ansia, un único sueño
arde y se funde en las almas
y a través de las lágrimas y la sangrienta represión,
a través del horror de la fría oscuridad
un grito rebelde truena:
¡Que haya día! ¡Que haya día!
Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Тарас Шевченко – Дали са съдбата и пленничество
Дали са съдбата и пленничество,
Дали са летящите години,
тези, които ми разбиха душата? Или никога
не съм живял с нея, докато живях
с хора в оскверняване, оскверних
чистата си душа? А хората!
(Разбира се, хората се смеят)
Наричат я млада
непорочана и свята
наричат я какво ли не… Врагове са ми те!
Люти хора! Люти! Вие ми откраднахте
и скрихте в мръсно блато
алмаза ми чист, скъп
Душата ми, която до вчера беше свята
И се смеете! Нехристияни!
Не сред вас ли, скверни хора,
толкова оскверних душата си,
че не зная дали някога съм бил чист
защото вие ме взехте с небето
и приютихте сред вас и да пиша
мръсни стихове ме научихте
Вие тежък камен сложихте
посред пътя и в него разбихте… Страхувайки се от Бога!
моето малко и бедно
И праведно сърце веднъж!
Сега тръгвам без път,
Без павирани пътеки… А вие
се изненадвате, че се спъвам,
че проклинам вас и съдбата,
И плача силно, и като вас
се срамувам от бедността на душата
Моята грешна душа!
1850
Превод от украински Алина Врабий
През април 1846 година Тарас Шевченко става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“, в чиято програма са идеите за украинско национално възраждане, панславизъм под формата на славянска конфедерация, демокрацията и социалното равенство (включително отпадане на крепостничеството). През 1847 г. повечето членове на организацията са арестувани и претърпяват различни наказания за своята политическа дейност. Следствието не доказва членството на Шевченко в организацията, но въпреки това решава да го накаже за неговата литературна дейност.
Наказан е с военна служба в Орската крепост (в планината Урал, днешната Оренбургска област на Руската федерация), без право да пише и рисува. Той нарушава забраните, за което е арестуван втори път и заточен в днешен Казахстан, където продължава тайно да рисува и да пише. Той е освободен през 1857 със смъртта на Николай Първи, но остава под наблюдение на тайната полиция до края на живота си. (б. пр.)
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Елефтер Арнаудов – Ти роб ли си или човек?
Петко Дурмана, Мишле 31, зайче 41
ти роб ли си или човек?
животът днес те пита –
ти роб ли си или човек?
убийствено настойчиво те пита,
няма време, невинните сега умират!
какво си ти? сега реши!
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Любомир Милчев (1963-2022): юмручното право на несвободата и свободата
© Булфото (архив)
Бяхме състуденти в една група и най-силните години на българска филология през втората половина на 80-те. Падна ни се да сме в групата на мъжкарите, току-що уволнили се, пиещи бири в час на задните банки. Тероризираха го, измислиха му прякор: Джувката. Тогава го обикнах.
През 90-те го изгубих от поглед, докато обществото на спектакъла не ми напомни за него, отново с прякор. Беше го получил след като академичното юмручно право се беше разправило с неговата дисертация и превод на Хайдегер.
Този изящен субект, когото селяндурско мъжкарската околна среда отново и отново свеждаше до прякори.
Спомням си една среща на стълбата на Дома на киното. Излизахме от „Юмручното право на свободата“ на Фасбиндер. Любо беше сардонично мрачен. Друг път пред Кристал ведро сардонично разказа как щели да го бият в Париж хора от Магреба и френска черна Африка за хитлеристки поздрав.
Навсякъде го застигаше предизвикваното от него юмручно право на несвободата и свободата.
Почивай в мир, изящен юмручен боецо. Обичам те, Любо.
Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Кристиян Герчев – Повечето деца на Украйна
Петко Дурмана, Дете 39/31
Повечето деца на Украйна няма да намерят бащите си…
40 лева на ден
40 лева на ден струват сълзите им
И 40 лева на ден са въпросите към майката
По 40 лева на ден
за ден без татко…
Къде е татко
Майко
къде е татко
Струва ли ви се много
Струва ли ви се скъпо
Струва ли си
Струваме ли
Четиридесет лева струват душите ни
Много е
Струват по-малко
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Из „Досието на Хитлер“
Росен Тошев, Иди на…
Вести от Оберзалцберг
г-ца Маргрете Браун и оберфюрер Херман Фегелайн сключиха брак в Залцбург. Свидетели бяха райхсфюрерът Хайнрих Химлер, райхслайтерът Мартин Борман. На младоженците бе подарен луксозен екземпляр на „Моята борба“. Поздрави за младото семейство и пожелания да изпълни дълга си към Райха. Хайл Хитлер! 03. 06. 1944 ФБ / фьолкише беобахтер /
AMTIIIREFIIIA4
03.06.1944
Сватбеното тържество се проведе в Бергхоф Оберзалцберг. Начало 12.37. Фюрерът посрещна младоженците на главния вход. В голямата зала той поднесе подарък на фрау Маргарете Фегелайн – чантичка от платина. От салона, където ги очакваха Ева Браун, по-голямата сестра Илзе със съпруга си, родителите им, щурмбанфюрерът Волдемар Фегелайн – брат на младоженеца, приятелките на г-ца Ева Браун, проф. д-р Морел, г-н Хофман, райхсфюрерът Химлер, райхслайтерът Борман и др. Гостите бяха отведени в трапезарията, където Фюрера вдигна тост и пожела като държавен глава и по волята на Всевишния, младата двойка да бъде благословена с много наследници. След обяда Фюрера се снима с младото семейство и се оттегли. Артисти не бяха допуснати. Употребен бе държавният сервиз, изработен специално за правителствени банкети.
С другарски поздрав. Хайл Хитлер!
подпис………/ не се чете /
Драги Ото,
Фюрера се оттегли рано, а тържеството продължи в чайния павилион Келщайн. Пирът бе славен, макар че не можех да поема повече след сладоледените бомби в Бергхоф – знаеш пристрастието на Фюрера към сладкишите. После се прехвърлихме във вилата на райхслайтера Борман. Джазовият състав бе сносен, а фронтовият квартет с хумористични войнишки песни – отличен. Ева Браун бе по-щастлива и от сестра си Гретл, танцува / главно със Херман / , пя, флиртува – волна птичка, както винаги в отсъствието на Фюрера – веселихме се до зори!
P.S. Можеш ли да си представиш – Борман след като смени три фрака подгизнали от пот, откри, че няма чисти ризи – измъкна жена си от леглото и я прати в Мюнхен / по100 километра на отиване и връщане / да му донесе нови. Мили Боже!
Стискам ти сърдечно ръка.
Хайл Хитлер!
През тази нощ Вермахта загуби хиляди войници в битката за Крим. Фегелайн бе разстрелян през април 45та по заповед на Хитлер.
AMTIIIREFIIIA4
20.06.1944 –
ПРОВИДЕНИЕТО ЗАПАЗИ ФЮРЕРА!!!
отн. разследването на заговора вж. AMTIV – групенфюрер. ген. л-т от полицията Хенрих Мюлер
отн. наказание на заговорниците вж. „Съд на честта“ генерал-полковник Хайнц Гудериан; „Народен съд“ президент д-р Роланд Фрайслер
други събития:
11.12.1943 Хауптщурмфюрер Гюнше бе отзован от Източния фронт / Лейбщандарте / и назначен за личен адютант на Фюрера. Задачи – непосредствена охрана, систематизиране на информацията от СС съединенията. Фюрерът няма доверие на генералите от ОКХ – иска всяка негова дума да се стенографира / отг. райхслайтер Борман / . Гюнше ще чете протоколите от заседанията и ще ги сверява с донесенията от СС.
01.03.1943 Демонстрация / филм / на оръжието по проект А4. Фюрера изрази изключително задоволство от възможностите на ракетата – разрушаване на цял жилищен квартал и прие системата да се обозначава като “оръжие на възмездието“ V2.
…08.43 Фюрера изпитва силно нервно напрежение – дразнене в областта на тила и ушите – разранява се до кръв. Измъчва го безсъние – въпреки подаването на кислород и ниската температура в спалните помещения – 12 гр. С. Той настоява за непрекъснати проверки на кислорода, храната, водата за вредни субстанции / отрова / – чувства силни стомашни болки, присвива се и лицето му се сгърчва, изглежда препаратите на проф. д-р Морел витамултин и бактериална мултифлора / отглеждана в добитъка на българските скотовъдци / не дават резултат. Райхскомисарят по здравеопазването групенфюрер проф. д-р Брандт обвини проф. д-р Морел в некомпетентност, поради което бе отстранен от екипа на Фюрера, а райхсфюрер Химлер изпрати на разположение личния си лекар д-р Щумпфегер / ортопед /. Фюрера също се безпокои и за здравето на Блонди.
…04.44 В Бергхов беше поканен известният илюзионист маг Шрайбер с асистентката си. Той демонстрира фокуси с опитомени животни / Фюрера лично подбираше музиката / и караше различни предмети да изчезват напр. златния джобен часовник на райхслайтер Борман или часовника с диаманти на Ева Браун – подарък от Фюрера, който много се забавляваше и след представлението попита шеговито: „Драги Шрайбер, можете ли по някакъв магически начин да направите така, че руските армии да изчезнат?“
… 09.44 Фюрера е изтощен – климатът в Бергхоф и „Вълчето легловище“ не му понася – той се готви да премести щабквартирата на Върховното Главнокомандване в Райхканцеларията Берлин.
С другарски поздрав.
Хайл Хитлер!
Драги Ото,
Пиша ти срочно и изпращам писмото по куриер, защото любимата Блонди е болна – депресия, унила е и има разстройство, а Фюрера боледува заедно с нея – знаеш колко я обича – губи бодрост на духа, който му е толкова необходим в тези времена. Според Торнов натуралните продукти от Украйна ще оправят нещата, Моля те, откъсни се за миг от високоотговорната си работа / прочистване на тила / и поговори с гаулайтер Кох за украински продукти – сланина, месо, яйца, каквото се сетиш, дано Блонди се оправи и дари наследници за Фюрера – опитите за чифтосвани са неуспешни засега, не помагат нито кварцовите лампи, нито знанията на оберщурмбан фюрер Фегелайн – все пак е завършил ветеринарна медицина с отличие.
Стискам ти сърдечно ръка!
Драги Хайнц,
Говорих с краля на Украйна Ерих / гаулайтер Кох / – той ще се погрижи за всичко, дано духът на Фюрера се възстанови. Успех с чифтосването!
Твой Ото
Подборка Петър Пейчев-Щурмана
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Емил Андреев – Рядко, много рядко рядко пиша тук
Росен Тошев, Z
Рядко, много рядко рядко пиша тук, но вече и милостта ми се сломи, та ще е безчестно да мълча. Знам, че ще бъда хулен, обиждан и неразбран, но какво от това? Аз съм свободен човек, имам съвест и все още милея за Отечеството си. И така: Докато Радев е президент, Борисов е на свобода, Гешев е прокурор, Доган се таи като пръдня в путури, Божков плещи „тайни“ от Дубай, а кръжокът ПП управлява с несъстоятелната си коалиция – спукана ни е работата! И ако на следващите избори на политическата сцена не се появят отново Петър Стоянов, Иван Костов и всичкин достойни мъже от прехода и не поведат отново хората, но този път към истинско скъсване оковите на болшевизма и русоробството, не съм убеден, че България ще оцелее. Но как да стане това, като не знам вече какво сме: народ или племе, държава или държавоид? За сега да се поучим от героизма на славна Украйна и да помогнем; всеки, с каквото може! И дано скоро беZчовечната евро-аZийска орда на Путин не тръгне в лудостта си на „специална военна операция“ и към нас, или към другите членове на НАТО, или към всеки, който ѝ пречи. А на ордата все някой чужд ѝ пречи. Нагла и безумно жестока е тя, винаги си намира оправдания, с които, ако не си съгласен, веднага ставаш враг! Но нека сега Бог прости всички избити от нея невинни украйнски деца, майки и мъже! А виновниците за ненужната им смърт да са проклети вовеки! Прикачвам и една стара песен на Пит Сийгър, с която съм израсъл като юноша. Изпълнява я Марлене Дитрих. „Кога ли, кога ли някога ще се поучим?!“
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X
Владимир Сабоурин – Слава на Героите
Петко Дурмана, Портрет 31,5/23
В това училище се обръщаха към нас на фамилно име. Той се казваше Годько, с ударение на второто о, не си спомням малкото му име.
Беше руснак, но различен от другите руснаци в елитното екстериториално руско училище. Беше най-дебелият в класа, потеше се като прасе. Аз бях предпоследен при кросовете, той беше твърдо последен.
Беше руснак, но беше видимо самотен сред руснаците. Когато другите го дразнеха, реагираше като раздразнено едро животно. Когато го оставяха на мира, беше щастлив в самотата си.
Говореше руски с някакъв гърлен акцент, превръщащ гътата в хъта. Акцентът на руския му подчертаваше неговата невписаност в идеалния образ на културата на империята.
Знаех, че е украинец, но думата тогава не ми говореше нищо. И нищо общо с красавицата киевчанка, която срещнах години по-късно.
Слава на Героите.
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X