Марион Колева – Къпането на котката-албинос в букет от бял люляк

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Paintkiller, а performance with the collaboration of Ultrafuturo group, Sofia, Bulgaria, 2007

 

(Сънят на крилатата мравка)

Когато черната мравка яхне белия тигър
люлякът лумва с най-си(яй)ния си пламък,
хитинът дълбае оникса на нощта
с абразивните си несъвършенства;
главата й се пръска
от шеметното опиянение –
да пришпорва облака
с усвоена полу-поддръжка,
да се докосва до гривата,
да се разбие
в пепелнорозовата стъкленица
на утрото
(термична вестителка);
с устрема на меките лапи
в зашеметяващото прекатурване,
с щръкнали пипалца,
така умело насочвани,
така свръхестествено несъвършени,
както никога повече
след тази нощ.
Vivere in tenebris ad somnia circa astra!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Дора Радева – Домакинско

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Disconnected People, 100 pairs of shoes, net cable, an installation with changeable measures and composition, 2009, detail

 

…. и така, един ден, докато пържиш картофи
до оградата на къщата ти ще кацне змей.
Бързо сваляш престилката, вземаш душ, обезкосмяваш се
даже слагаш грим.
Все пак змей ще те грабва.
…
А-а-а, не… Дошъл бил за пържените картофи.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Катя Герова – Дисциплинирай ума си

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Аquarell, object, 11 l mineral water, plastic, brush, 28 x 37 x 16, 2019

 

Живея с много открит човек
Недомлъвките са недопустими
Не казвам че се разбираме на сто
Не казвам че няма противоречия
Не казвам че всичко е мед и масло
Казвам само че недомлъвките
са недопустими дори във флирта
В пълен разрез с маниера на
Днешните развити телепатии
И с думата самосъзнание

 

Искам да съм берачка на памук
Под жаркото слънце на Джорджия
Искам да съм луда просякиня
През зимата на моста над Нева
Искам да съм ученичка
Укриваща се в къщата отзад в Амстердам
Искам да съм омъжена на 12 години
За дърт мъж от катуна където и да е
Да ми приседнат пуканките
в топлия киносалон

 

Територия романтика

Епикризата гласи:
Смъртоносни рани
Нанесени от лебед

 

След Деня на любовта

Край
Моята представа за
Мен самата
Окончателно се промени
Можела съм
да крещя истерично
Можела съм
Да съм груба и цинична
Можела съм
Да удрям с юмруци
Стени
Врати
Мъжки гърди
Да рухвам
Далеч от себе си
Съвсем вътре в себе си
Да изрязвам хартиени сърца и
Да ги залепям по тялото си

 

Дисциплинирай ума си
Дресирай мислите си
Те не са ти

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Милена Бакалова – Може да съм никоя

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Raw Cuts, object, dried pork, steel, various sizes, 2019

 

Ти забелязал ли си
Че понякога докато гледаш
Фешън Ти Ви
И наричаш майката на детето си
Най-тъпа и грозна жена
Това вече няма значение.

 

Автентично живея
На хълма
Всеки ден избор
Отдолу или отгоре
Да мина

 

Брилянтно точна
Си отпих от чашата
Колкото ми се полагаше
А най-красивият кошмар
Е споделеният
И нокътът върху стъклото-
Обетована земя
Обменяше цивилизации

 

Разхождам се с едни
Неносени от две години
Боксерки във чантата
Идеята е
Да ги метна в Перловска
През рамо
Но аз се притеснявам
Ако се заклещят някъде
В Орландовци
При Гробищата
Напролет да не цъфнат

 

Коледни лампички
Светлинни лъчове
И
Маслини на грил
Успях да купя
Разплаках се
От твърде силната емоция
Сега не искам да се прибера
Децата казаха по телефона:
„Забравяш твърде бързо,мамо“

 

Най-обичам
Екзалтираното неравновесие
В природата
Група лелички
Се наричат гальовно момичета
Единаци бели старци
Говорят за младо и сочно

 

2020 не можа
Да свърши света
А толкова искахме
2022 пак чакаме
Фейсбук да свърши
За да бъдем отново
Начисто с мъжът си
Зеницата ни свива
През опушено стъкло
Като при Затъмнение
И никога няма достатъчно
Чудеса

 

Може да съм никоя
Но на мен овулацията
Ми е дала само Поезия
А вие я преглъщате
Със аспирин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Каролина Алмишева – Църквата ми е заседнал асансьор

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, The Birth of a Nation, object, dried pork, mesing, various sizes / “Раждането на нация”, обект с вариращи размери, сурово свинско месо, месинг, 2018

 

Спомени в сегашно историческо
прогарят корита
в пустинята на кожата ти.
Очите ти, тъмни
от ехото на пламъка
хвърлят сенки, едва
улавяни от периферията.
Спомен за решетесто слънце,
капещо между пръсти,
уязвени като кости
на музеен експонат.
Спомен за тътен
в сърцето ти
при звъна на
детския ти смях.
Малка тишина
захлупва ума ти.

 

Църквата ми е заседнал асансьор

Тихо е.
Като пред буря е.
Драскам с нокти по
деперсонализираното стъкло
на погледа ми,
невиждащ реалното, чистото, вечното в днес.
Опитвам се да скътам в избата на ума си,
там, при паячета и други разни твари
светли спомени да отлежават,
но щом заключа вратата,
кисело ми става под езика.
Опитвам се да вярвам в утрешната аз,
защото днешната е уморена
и предадена от вчерашната.
Църквата ми е заседнал асансьор.
Тихо е.
Като пред буря е.

 

Татко

Седя със татко
всеки сам посвоему
седим и пием
и пушим
той носи сълзите
на тази песен
аз нося неговите
Седим със татко
разговаряме за
менъуор
тин лизи
гари мур
ърт уинд енд файър
Седим и аз се чувствам
възрастна и равна
въпреки че
съм хлапачка
Седим със татко
разказва за детството си
щастливите си години в коми
колко срамежлив е бил
с момичето което харесвал
Седя и пуша
наметната със спомени
Обичам себе си
за спомените ми
за него
Той ще е
винаги тук
Седя…

 

Празнично така

Желание, изтерзано в думи,
побито с точка в изречение,
погребано в пощенска кутия,
празнично така…
Споделеност пари в гърлото
след звън на чашите с шампанско,
очи блестят в изпарения
от вярата във ближния или в стомашния рефлукс,
празнично така…
Мъгла във погледа ми,
блудкава чорба – мисълта ми,
щом чух „Кога дойде мама?“,
празнично така…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Ерика Джонг – Любовници на средна възраст І

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Ou Es-Tu Mon A(r)mour, readymade found leather boot, gesso, laser Simmons riflescope 4-12 x 40 SF black matte, desert camouflage tape, 53 x 34 x 11 cm, 2019

 

Неспособни да понесем
несигурността
на бъдещето,
се консултирахме с ясновидци,
медиуми, борсови гурута,
физици обещаващи
щастие на тази
или друга планета,
астролози по любов,
търсачи на Свещения Граал.

Търсейки сигурност
молехме за обещания,
любовни възли, вричания, пръстени,
сертификати, нотариални актове,
а беше достатъчно само
да позволя ръката ти
по тялото ми да се плъзне,
очите ти да намерят дълбините на моите
и вятърът да бръсне лицата ни
тъй както преминава
през костите ни
по-често отколкото ни се иска.

Полъхът е любов,
той е поезия,
пулса на кръвта
в слабините,
електрическия заряд
в мозъка.

Дългият ни скок
в непознатото
започна преди близо
половин век
и почти е
е приключил.

Мисля си за
амфорите с мед, натрупани една до друга
в Пест
надживели с хилядолетия
древните гърци
или за мебелите
в гробницата на някой фараон
върху които
никой не присяда.

Доверявай се на вятъра,
любими мой,
и на водата също.

Те имат
отговорите
на всички твои въпроси

също и на моите.

 

Превод от английски Юлияна Тодорова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Петър Пейчев-Щурмана – Въглен – парченце мълния

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Some Sort of Status Quo, object, framed Peter Bruegel’s „Hunters in the Snow“ digital print reproduction, level, 15 x 21 cm, 2019

 

въглен – парченце мълния обрамчено
от твоите ръце заседна във окото ми,
момиче от дълбоката гора
като локомотивен дим от детството
на моето пътуване към теб,
момиче от дълбоката гора
ще го оставиш ли или ще го вдъхнеш
с устни – парченце мълния смесено със сълзи
момиче от дълбоката гора

Ло, прости ми, знам, че закъснях но to get off the rocks е трудна работа

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Роси Митева – Корабокрушение

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Добруджанска стъпка/ Dobrudzha Step, object, bread, size 42 EU, 8.5 ,UK, 8 UK, 26.5 cm. 2018

 

корабокрушение
в океана на тревогите
няма бака
няма капитан
само пътници има
из тесните бордове
загледани в халтавия кардан

колко по-тъмно може да стане?
и колко дълбока е отдолу пропастта
щом котвата дъно не може да удари
и по-голяма става всяка вълна?

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Светла Караянева – По дългия коловоз на неделята

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, I’ll Never Become You/ Никога няма да се превърна в теб/ Quiet Riots IV, oil on canvas, 140 x 195 cm, 2020

 

Снежен човек

Нарисувай ми цвете в снега –
малко пролет в безкрайната зима.
Със стъбло като тънка стрелка
от вселенския вечен будилник.
Нарисувай и слънце – дори
постави му уста и очички.
И тогава от ранни зори
пак ще бъде усмихнато всичко.
Ако твоето бяло сърце
не пулсира със моето вече –
изтръгни го! И с мъжки ръце
сътвори едно снежно човече.

 

Покриви

Островърхи и полегати,
с червени керемиди и сив битум,
те покриват главите на къщите.
От тях дъждът се гмурва в улуците,
слънце зарежда соларни батерии,
вятър върти ветропоказатели.
Обитават ги птици и дебнещи котки,
лунатици и коминочистачи,
някой Карлсон, живеещ без наем.
Те са шапки с пера от антени,
които суетните къщи не свалят.

 

По дългия коловоз на неделята,
преодолявайки аромати на
грилове, пуканки, вакса,
просяци, проститутки, джебчии,
най-после достигам
неделната гара.
И без да пътувам,
щастива в тълпата,
търся трескаво
ОТМЕНЕНИТЕ ВЛАКОВЕ –
все повече и повече,
все повече и повече,
всеповечеиповече…
Ту – ту – у!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Венци Арнаудов – Немски старец

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Musculus Memoria, mixed technique, pencil, gold Schminke oil, carcoal and acrylic on 300lb Fabriano Artistico paper, 56×73 cm, 2022

 

***

немски старец малко след осемдесетте
пред бордюр запазен
час в раковата клиника на хейделберг
няма никой
зад дръжките на инвалидната количка
мога ли да помогна
само очите позволяват бутам минаваме леко
преди огромна метална врата да се отвори
автоматично обръща глава на метър след нея стига казвa детето
на третия райх създател
на огромната метална врата

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X